„Историята не трябва да се преиначава, защото така се унищожава паметта на държавата. Когато разрушите паметта на държавата, изкривите я, държавата започва да повтаря грешките от миналото си. Трябва да сме особено безмилостни към собствената си история, както нормалният и отговорен човек е безмилостен към някои грехове от предишния си живот, иначе няма да научи нищо.”
Изключително популярната поредица на Борис Акунин за историята на руската държава се сдобива с поредната впечатляваща глава. В „Ореховият Буда“проследяваме нови приключения народа на белязаните с петънце на челотоиз необятните руски предели. Този път животът на следващото поколение се преплита с една свещена статуетка, преминала от Япония, през Холандия, до Русия. Тя притежава донякъде магически сили – помага на всеки свой притежател да намери пътя към себе си.
В ръцете на холандската куртизанка Марта попада малка статуетка на японско божество. Ореховият Буда изглежда като една съвсем обикновена дрънкулка, но тя се оказва изключително ценна за определен кръг хора. Без да съзнава напълно това, Марта решава да я задържи „за всеки случай“. Тя не може да предположи, че този Буда ще я отведе толкова надалеч. А откакто го окачва на врата си, Марта е убедена, че той има принос за чудесата, които я спохождат. Чудеса, които ще я отведат чак в непознатата Русия, управлявана от Петър I.
Години по-късно дъщерята на Марта – Ката продължава да носи малкия талисман постоянно със себе си. Тази статуетка има за момичето просто сантиментална стойност, а и Буда има точка на челото– също като нея. За други обаче той е наистина безценен. От години Ореховият Буда е издирван от благочестивия японски монах Симпей. Неговата мисия е да го върне в храма, където му е мястото. Симпей много старателно проследява движението на статуетката от едни ръце в други и така успява да достигне до Ката.
В лицето на мъдрия Симпей Ката намира истински закрилник и учител. Той се заема да я обучи за Пазител на свещената статуетка, докато двамата се впускат в необикновено пътешествие из Русия, преследвани от тайната полиция и един безмилостен враг. Симпей е поредният незабравим герой, запазена марка на Акунин. Той е като комбинация между Джеймс Бонд и японски нинджа и може да намери изход от всяка тежка ситуация. Най-важни все пак са неговите правила на живот и уроците, на които учи Ката. Уроци, в които се съдържат важни послания за смисъла на живота.
По традиция, когато се пише за царуването на Петър Велики, винаги се изтъкват грандиозните постижения, блестящите победи, проектите от имперски мащаб. Той е смятан за владетел, променил Русия по европейски стил и в много отношения налагащ прогреса. Но рядко си даваме сметка за цената за всичко това. В „Ореховият Буда“ Борис Акунин разказва за обикновените хора, които са далеч от голямата политика и епицентъра на събитията в ония години. Те живеят в постоянен страх и са потенциални жертви в една държава, в която винаги са се ширили насилието и беззаконията.
Освен автентично представената историческа картина, Акунин за пореден път впечатлява с безкрайно интригуващия си, почти приказен разказ. В него задължително присъстват и любимите му теми за японската философия и традиции. Героите на романа са изправени пред невероятни изпитания и неописуеми приключения, не липсват неочаквани обрати и предателства, сблъсъци със свирепи злодеи, както и една неочаквана любов.
Борис Акунин е творческият псевдоним на Григорий Чхартишвили, филолог, литературен критик, преводач и журналист, японист с международна известност. Работил като заместник главен редактор на списание "Иностранная литература”, главен редактор на двайсеттомната "Антология на японската литература”, председател на мегапроекта "Пушкинска библиотека”, през 1998 година Акунин започва реализацията на своя литературен проект под общия надслов “Приключенията на Ераст Фандорин”, чиято цел е във всяко заглавие да бъде представена една от разновидностите на класическия криминален роман.
За кратко време поредицата, от която са продадени над осем милиона книги, прави Акунин един от най-четените автори в Русия, придобил едва ли не легендарна популярност. Негови произведения се екранизират (”Азазел”, "Статски съветник”, "Турски гамбит”). Неговите блестящи исторически мистериии от поредиците "Приключенията на Ераст Фандорин”, "Приключенията на сестра Пелагия” и "Приключенията на магистъра” възвръщат доброто име на популярната литература. През 2000 г. Акунин е обявен за Писател на годината в Русия, номиниран за наградата "Смирноф-Букър”. Романите на Акунин се превеждат и издават във Великобритания, Италия, Франция, Япония, Германия и други страни.