Независимо в коя страна живее на Балканите, малкият човек често се оказва пионка в медийните и политически манипулации. Това внушава книгата „Куфар за трима” (издание на „Персей“, превод Таня Попова) на младия македонски писател Живко Грозданоски. Независимо как се обработва съзнанието на масите – със сапунени сериали, измислени новини или каузи, човек винаги се оказва жертва на игри, които са много по-големи от неговата представа за нещата.
Книгата се състои от три повести: „Ще те обичам завинаги”, „Куфар за трима” и „За живота на едно дърво”.
В първата авторът говори за всеобщата „сапунизация” и тривиалността на всекидневието с непринуден и закачлив хумор, който на места е доста горчив и предизвиква повече плач, отколкото смях. Героят със самоирония разказва как на собствения си гръб е изпитал навлизането на „касандризацията” (манията по тв сериала „Касандра“), после индийските и турските сапунени сериали, за да се стигне до кулминацията с „Аферим!”. Последният сериал, измислен от автора, за да опише действителността гротеска, представя чудовищната манипулация с обикновените хора като апокалипсис, довел до пълна разруха в общественото битие и съзнание.
Грозданоски критикува по много фин, но и безпощаден начин малодушието, наивността, страха и глупостта на обикновения средностатистически гражданин, за когото емоциите са скъпо удоволствие и са в недостатъчно количество, затова той ги търси и намира в сапунките – евтини и достъпни.
Зрителите на тези сериали обикновено са неинформирани, бедни и потиснати, което успешно се използва от медиите за притъпяването на гражданското съзнание и промиване на мозъците им. Но винаги ще има хора, които харесват сериалите или подобни на тях реалити и други евтини забавления.
Втората повест е изградена и разказана по доста необичаен начин. В привидно незначителните случки и диалози между героите обаче са преплетени доста философски и екзистенциални разсъждения на младия автор, поставени са неудобни въпроси относно начина и качеството на образованието, психологическите проблеми на съвременните млади хора и общуването помежду им. Повествованието, което на места сякаш тече бавно, е разнообразено с младежки шеги и подсилено с емоции, като умело е избегната патетиката. А развръзката в края на иначе спокойната история е толкова неочаквана и потресаваща, че оставя читателят с отворена уста, защото в огромния червен куфар има човешки труп. Както казва Грозданоски: „Сменят се скорости, модели, генерации, а в багажника остава все едно и също.”
В повестта „За живота на едно дърво” е описан един граждански протест, в който са замесени студенти, политици, журналисти и доста случайни персонажи. Историята е разказана през погледа на трийсет различни герои. В протеста за спасяването на живота на едно обикновено криво дърво са вплетени трийсет различни житейски истории, трийсет гледни точки и отделни съдби. Това е разказано със свеж младежки хумор, но и с ясна гражданска позиция. Авторът открито се надсмива, критикува или иронизира много от порочните и отблъскващи практики, влезли в употреба в съвременното общество, успешно използвани от политици, медии, преподаватели и някои млади хора за манипулиране на общественото мнение и постигане на користни цели. Но в крайна сметка истината остава една.
„Дървото можеше и да бъде отсечено. Но това не се случи. Онези, които преди искаха това, сега знаеха, че с такова действие само ще направят мъченик и легенда от дървото. Защото им беше известно, че някои неща удрят по съвестта много повече с отсъствието, отколкото с присъствието си. Празнината често боде очите повече от онова, което се вижда. Както и тишината понякога оставя по-силен отпечатък от думите.“
Ако трябва да се посочи централна тема в книгата, това е образованието. Нуждата от съвестни преподаватели, необходимостта от свобода в мисленето и действията на младите хора, тяхното самоосъзнаване, увереността им, че могат да създадат и да се борят за един по-добър и по-красив свят. Не на всяка цена удобен и пълен с евтини удоволствия, но уютен и топъл, просто различен от настоящия.
Историите, описани от Живко Грозданоски, имат една обща черта: винаги ви карат да отгърнете и следващата страница и да продължите да четете.
Живко Грозданоски е роден през 1986 г. в Кичево. Живее и работи в Скопие. Автор е на книгите „Пясък и коприна” (поезия 2005), „Отпечатъци върху кубчета лед” (кратки разкази, 2009), „Приказки за тревите” (разкази, 2011). Книгата му „Куфар за трима” е номинирана за наградата „Роман на годината“ през 2015 г. Превежда от италиански произведения от А. Барико, И. Звево, Е. Монтале, Н. Аманити. Успешно се вписва в съвременната литература и се утвърждава като млад и перспективен европейски автор.
