Попаднахме на статия на млада американска блогърка, която нарича себе си Лесли, но никога не разкрива истинското си име. В една от публикациите си в социалните мрежи тя споделя списък от 15 книги, които съжалява, че някога е прочела. Аргументациите са доста кратки, но на вкус и цвят приятели няма... за това няма да спорим за някои от имената:
1. Сагата „Здрач“ на Стефани Майър
Едва ли има по-блудкава история за вампири и любов. Толкова абсурди в една книга никога не съм срещала. Срам ме е, но признавам, че прочетох всички части... пусто любопитство
2. „50 нюанса сиво“
Харесвам еротичните романи, но това „нещо“ трябва да бъде забранено не само за деца под 18 години, а и за хора над определен коефициент на интелигентност. Безумие. Безумие. Ужасно безумие. Никаква елементарна логика в развитието на сюжета, нищо нормално като поведение и много поводи за притеснение
3. „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун
Моля, не се опитвайте да ме убеждавате колко гениална е книгата и как не сте могли да я оставите нито за миг. В тази книга има толкова измислици, че спокойно може да бъде наречена „фантасмагория“. Да не говорим за начина на писане... нищо грабващо, все едно си хванал вестник.
4. „Долината на куклите“ от Джаклин Сюзън
Не мога да разбера великото в тази книга. Стори ми се невероятно вятърничева, лишена от емоция и дълбочина. Дори се отегчавам да я коментирам...
5. „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт
Изключително мудна и „изгубена книга“. Единственото, което прави главната героиня, е да обикаля разни места и да се храни, запълвайки огромната празнота в душата си. Тя не търси себе си, тя дори не знае накъде да поеме. Ако искате да попаднете в депресия – книгата е точно за вас.
6. „Златният компас“ на Филип Пулман
Опит за оригиналност, който завършва катасрофално. Ако искате да се уверите в това, просто гледайте филма, ако успеете да го издържите до самия край. Не си губете времето с книгата
7. „Проницателят“ на Анди Андрюс
Четиво за деца от 3 клас, на които трябва да обясниш някои елементарни истини за живота по начин, по който те ще го разберат. Толкова е задълбочена
8. „Аз преди теб“ на Джоджо Мойс
Блудкава история, елементарен стил на писане и тежък финал, с който се предполага, че трябва да запомниш книгата. Признавам, че има добър замисъл, но изпълнението прилича на проект на студент, който прави първите си стъпки в писането
9. „Кери“ на Стивън Кинг
Може би единствената книга на великия Стивън Кинг, която прочетох с невероятни мъки. Скучна и предвидима история, липса на всякакъв „suspense“. Не си струва дългото описание на история, което може да се побере в 10-тина страници
10. „Скитница“ от Стефани Майър
Реших да дам втори шанс да създателката на „Здрач“, за да се опита да ми докаже, че не е толкова лековата авторка. Тази книга обаче тотално затвърди мнението ми, че Майър е една бездарна и посредствена писателка, която има добри маркетингови идеи, с които да пласира безличните си романчета... и нищо повече от това!
11. „Стая“ от Ема Донахю
Нека първо да кажа, че филмът по книгата е страхотен! Но самата книга не струва и те затормозява със стила си на писане. Не мога да повярвам каква огромна разлика може да направи един добре режисиран филм, за да отсрами една зле написана книга
12. „Захир“ на П. Коелю
Мога ли да запазя правото си да не коментирам? Разбира се, че мога.
13. „Брулени хълмове“ на Емели Бронте
Поредната любовна история, окачествена като класика, на която едва не заспах. Изказът, развитието на героите, изненадите в сюжета – всичко липсва!
14. „Стъкленият замък“ от Джанет Уолс
Ттолкова много чаках книгата и накрая останах разочарована. Написана по един лек начин, който не успява да те грабне с нищичко. Нито опознаваш истински нито един герой и през цялата книга не можеш да заобичаш дори един от образите... защото просто не успяваш да ги опознаеш!
15. „Тайната“ от Ронда Бърн
Единствено създадена, за да ти промие мозъка и да ти докара някоя и друга депресия или истерия за това, че не знаеш какво да правиш с живота си и света, в който си попаднал. Нито една истина, само заблуди, от които се объркваш за собственото си съществуване и започваш да се чудиш... знаеш ли изобщо смисъла на живота?
„П.С. Не ангажирам никой с моето мнение и се надявам да не започнем да води дискусии защо на МЕН не ми харесва, а на ВАС някоя от книгите ви е любима. Уважавайте мнението на другите и... не спирайте да четете
- Лесли“
