Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда. Тогава Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като предисторически яйца. Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст.
Още: "Подир думите" - изложба представя България на Международния панаир на детската книга в Болоня
Габриел Гарсия Маркес, " Сто години самота"
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему. В къщата на Облонски всичко се обърка. Жената бе научила, че мъжът й има връзки с гувернантката французойка, която беше по-рано при тях, и заяви на мъжа си, че не може да живее в една къща с него.
Лев Толстой, "Ана Каренина"
Още: Екзотика и музика: Едни по-различни акценти на 29-ия София Филм Фест
Още: Мариан Бачев откри българския щанд на Лондонския панаир на книгата
В началото на юли, в една небивало задушна привечер, един млад човек излезе от стаичката си, която наемаше от други наематели на улица С-на, и бавно, сякаш неуверено, се запъти към К-ин мост.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: „Мир и война“ - нов роман на Борис Акунин от поредицата за историята на руската държава
Достоевски, "Престъпление и наказание"
Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума — цялата тази плява от сорта на „Дейвид Копърфийлд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея. Просто ще ви разкажа тази смахната история, дето се случи с мене около Коледа и ме умори до смърт, та трябваше да дойда тук и да си гледам спокойствието.
Селинджър, "Спасителят в ръжта"
Още: Доменико Дара ще представи новата си книга “Записки по небесната механика“ в София
Още: Откъс от "Моят любовен август", Неда Антонова
Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми. Мой грях, моя душа. Ло-ли-та: връхчето на езика прави три стъпки по небцето, на третата се блъсва в зъбите. Ло. Ли. Та. Сутрин тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Лола по дълъг панталон. Тя беше Доли в училище. Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги: Лолита.
Набоков, "Лолита"
ОСТАНАЛИТЕ ПЕТ НАМЕРЕТЕ В SOFIALIVE.BG!