Само малка част от общо 240 млрд. евро, отпуснати на Гърция в рамките на спасителната програма за страната през 2010 и 2012 г. е отишла при правителството, за да се намали негативния ефект от финансовата криза от 2008 година и финансират реформите, пише британският в. „Гардиън“.
По-голямата част от средствата се вляха в банките, които отпускаха кредити на Гърция преди катастрофата, предаде Expert.bg.
Голяма част от европейските страни по време на кризата увеличиха бюджетните си дефицити, за да защитят пенсионерите и получаващите социални помощи. За разлика от тях обаче Атина беше принудена драматично да намали дефицита си, като свие пенсиите и намали минималната работна заплата.
Тройката кредитори в лицето на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси през 2010 година, след като Гърция не можеше повече да изплаща задълженията си по кредити в размер на 310 млрд. евро, взети от редица големи европейски банки.
Две години по-късно „Тройката“ представи втора спасителна програма, която се фокусираше върху отписването на дълг в размер на 100 млрд. евро към частни кредитори. За частните притежатели на облигации стойността на книжата, които държат, падна с 53% и допълнително намаля след размяната на дълговите ценни книжа с такива с по-ниски лихви. Така се елиминира дълг в размер на около 100 млрд. евро. 34 млрд. от него обаче беше използван, за да се платят за различните „подсладители“ („sweeteners”), за да стане сделката възможна (това е специална добавка към дългов финансов инструмент или преференциална акция, предлагаща увеличаване на стойността си на пазара, като варантите и правата). Тези 34 млрд. долара бяха добавени към гръцкия дълг. Гръцките пенсионни фондове, които бяха основните частни кредитори, също пострадаха от тези загуби.
След което 48,2 млрд. евро бяха използвани, за да се спасят гръцките баки. Те бяха принудени да търпят загуби, което намали възможността им да защитят себе си и своите депозанти.
Последно 140 млрд. евро отидоха, за да се плати първоначалния дълг и лихвите по него. По-малко от 10% от спасителните средства се оползотвориха от правителство за реформиране на икономиката и подкрепа за по-бедните членове на обществото.
Гръцкият дълг продължава да бъде около 320 млрд. евро. 78% от него се притежава от тройката кредитори. Както движението за намаляване на несправедливото дългово бреме Jubilee Debt пише: „Спасителните програми бяха за европейския финансов сектор, като дългът вече не трябва да се плаща на частния сектор, а на публичния“.
