Социалдемократът и министър-председател на Румъния Виктор Понта оглавява първия тур на президентските избори в неделя в Румъния, според проучванията, проведени сред излизащите от избирателните секции.
Тези избори се определят като жизненоважни за страната от бившия комунистически блок, в която са живи страховете от слагането на ръка върху правосъдието от страна на политическите сили, в случай на победа на Понта.
Бившият прокурор, сега на 42 години, който е определян като фаворит, събра, според сондажите между 41,5% и 38,2% от гласовете, срещу 32,1% – 31,2% за своя опонент от десницата Клаус Йоханис, от германското малцинство.
Двамата мъже ще се изправят един срещу друг на 16 ноември.
"Радвам се, че толкова много румънци имат доверие в моята програма, която цели да развие Румъния и да сложи край на разногласията", каза Понта от щаба на кампанията си.
"Призовавам румънците, които не искат да се даде цялата власт само на една партия да ме подкрепят", от своя страна заяви Йоханис, като увери, че "ще спечели втория тур".
Според него, бившият министър на правосъдието Моника Маковей, икона на борбата срещу корупцията и евродепутат, трябва да призове поддръжниците си да гласуват за Йоханис, докато бившият министър-председател Калин Попеску Търичану ще се приближи към Понта.
Министър-председател от 2012 г., Понта особено подчертава икономическите си резултати, за да привлече уморен от предизборни обещания електорат в най-бедната, след България, страна в ЕС.
Двамата ще се срещнат на втория тур на 16 ноември.
Петдесет и пет годишният Йоханис от своя страна се ангажира да пренесе в цялата страна модела на икономическо развитие от родния си град Сибиу. Той е негов кмет от 2000-та година.
До края на вечерта все още имаше опашки пред избирателни секции в чужбина, което предизвика остри критики от страна на опозицията по отношение на организирането на избори. Румънската телевизия съобщи за инциденти в Париж, Лондон и Виена.
Дясноцентристкият президент Траян Бъсеску призова за оставката на министъра на външните работи Тит Корлатеан за "възпрепятстване на румънците да упражнят правото си на глас".
В Букурещ около 200 младежи се събраха пред сградата на правителството и скандираха "Срам за вас". Те поискаха избирателните секции в чужбина да останат отворени, докато всички, които все още са на опашка пред тях, не гласуват.
През 2009 г. Бъсеску спечели втория си мандат като президент именно благодарение на гласовете на около 170 хил. румънци в чужбина, които отидоха до урните.
Власт без споделяне
След предизборна кампания, доминирана от продължаващо уреждане на сметки между Понта и яростния му съперник Бъсеску, голям брой избиратели пожелаха новият президент и премиерът да са на една и съща страна.
Но много експерти се тревожат от антидемократично плъзгане. Политологът Овидиу Войчуо от фондация "Сорос" предупреждава за рискове за независимостта на правосъдието от "неразделената власт", която се концентрира в ръцете на социалдемократите, ако Понта спечели президентския пост, докато неговата лявоцентристка коалиция има много голямо мнозинство в парламента.
Държавният глава отговаря за външната политика и назначенията на висши служители в държавата, включително и на ръководителите на прокуратурите.
Тези избори, които без съмнение ще доведат до смяна на правителството, плътно се следят от бизнес средите.
Румъния регистрира силен растеж през 2013 г. (3,5%). Но въвеждането на редица данъци през пролетта, забави апетитите на инвеститорите, вкарвайки страната през второто тримесечие в рецесия.
За 2014 г. прогнозата за растеж е ревизирана до 2,2%.
