Визитата на президента Стево Пендаровски в Брюксел показва, че Северна Македония няма никакво намерение да започне сериозни преговори с България. Политически недалновидно е Скопие да прехвърля вината за проблемите на София. Фантасмагоричната нереалност ще има трагични последици за цялото македонско общество. Това се казва в анализ на известния македонски журналист и анализатор Владо Перев, публикуван в „Трибуна.мк“, предава БГНЕС.
Ето и пълния текст на публикацията:
Страната ни има готовност веднага отново да седне на масата за преговори с България, за да се преодолее двустранният спор и да се отвори пътят към ЕС. Да разговаряме по всички открити въпроси, разбира се, с онези прегради или така наречени червени линии, които сме подчертавали и за които изобщо не очакваме, че ще бъдат поставени повторно на масата за преговори, каза президентът на Северна Македония Стево Пендаровски от Брюксел, където в рамките на вчерашния ден имаше срещи с председателя на Европейския парламент Давид Сасоли, със заместник-председателя на Европейската комисия и върховен представител на ЕС по външни въпроси и политика за сигурност Жозеп Борел, с комисаря за съседство и разширяване Оливер Вархели, със специалния представител на ЕС за диалога Белград-Прищина и други регионални въпроси Мирослав Лайчак, както и с евродепутата и докладчик за РСМ Илхан Кючук. Към този впечатляващ списък трябва да добавим и името на Йенс Столтенберг.
Стилизирана и представена по този начин, визитата на македонския президент Стево Пендаровски в Брюксел изглежда като конструктивен принос към процеса на присъединяване на страната към европейското семейство. В действителност тя отваря и някои стари, много стари проблеми, видени и натрупани от времето, когато процесът беше възпрепятстван от съседна Гърция.
Споменаването на „прегради и т.нар. червени линии“ означава, че Македония няма намерение да пристъпи към преговори с България с цялата сериозност и отговорност. Изречената някога от ВМРО фраза „не ние имаме проблем с Гърция, а Гърция има проблем с нас“, сега е актуализирана от президента Пендаровски под формата на „ние нямаме - България има проблем с нашата история“ или нещо подобно, нещо, което говори за неизменността на македонската реторика.
Интересно е как един уважаван, способен и винаги истински университетски професор, бивш анализатор на Дирекцията за сигурност и контраразузнаване и винаги разумен и приятен събеседник, в момента, в който се озова във върховете на властта, изгуби основата, върху която се базира цялата му политическа и обществена кариера, и леко навлезе във водите на политическата фантасмагорична нереалност. Поне на нашия президент никой не трябва да му казва, че нито една държава няма проблем с нас и нашата незначителност, а ние сме тези, които имаме редица проблеми с всички съседни държави, а, бога ми, и с някои по-отдалечени.
Политически недалновидно и нецелесъобразно в дългосрочен план е да отидеш в Брюксел в този момент, да изразиш някаква готовност за по-нататъшни преговори и в същото време да прехвърлиш вината за непровеждането на правителствената среща на върха с Европейския съюз на България, която „точно в този момент няма условия да разговаря и преговаря, тъй като е държава, в която не е конституирано правителство, има дълбока политическа криза и се очакват нови избори след два или три месеца."
На самия Пендаровски и на всички негови събеседници е ясно, че това е позиция на фантастична реалност, толкова желана от лидерите на по-малките държави. В България, държава, която в момента няма правителство, нищо не се е променило. Все още има съвместна историческа комисия или както и да се нарича, сесиите на тази комисия са безплодни и безрезултатни, а отношенията между двете страни са на исторически най-ниското ниво досега. Това не може да бъде преодоляно чрез изявления пред европейските институции, които служат само за вътрешна употреба, или чрез величаене на собствения имидж пред местните избиратели.
Президентът Пендаровски няма нужда от това, той има необходимия рейтинг. Длъжността му трябва да даде на македонците реални варианти за по-нататъшното оцеляване и развитието на нацията и държавата. Фантазиите водят до фантастична реалност, а най-невинният резултат от това е проектът „Скопие 2014 година“. Истинските последици, които остават невидими за нас, обикновените хора, са много по-дълбоки и, бих казал, трагични.
Един наш анализатор ясно препоръча да изчакаме, докато българската държава рухне или умре някой от сегашните български политици, и тогава да актуализираме преговорите, надявайки се, че ще победим. За съжаление тази опция не е възможна. България се формира като държава и нация чрез три царства и две републикански управления. През всичките тези 1340 години от своето съществуване, чрез победи, поражения и робство, българската политика, независимо дали е монархическа или републиканска, независимо дали е „фашистка“ или „демократична“, винаги е поддържала последователна позиция за отношенията си с Македония.
Нашият Стево Пендаровски знае добре това, но не е зле за му се припомни още веднъж... за да не се изгуби сред съветите на онези, които знаят по-малко от него, но поради естеството на своята длъжност трябва да го съветват. Ние трябва да се адаптираме към реалната ситуация и да извлечем максимума от българската непоследователност. Всичко останало е фантазия и фантастична реалност, загубено време и просперитет, хвърлени през водите на Вардара. Загубата ще бъде само наша!
