Западът потърси отговорност от Сърбия за бруталното нападение край село Банска в Северно Косово от септември 2023 г., при което над 30 въоръжени нападатели откриха огън и се барикадираха в манастир, а косовски полицай загина.
Наказанието за терористичната атака и решението на Прищина за забрана на сръбския динар за сметка изцяло на еврото бяха основните теми на сесията на Съвета за сигурност на ООН.
Още: Курти: Искаме справедливост, не да отмъстим на сърбите
Призив към Сърбия: Съд за виновниците от Банска
Представителите на редица западни страни отправиха искания към Белград за изправяне пред съда на извършителите на терористичното нападение в село Банска от 24 септември 2023 г. Косово заяви след атаката, че те са свързани със Сърбия, а някои от тях избягаха в съседната страна. Сръбският президент Александър Вучич отрича Белград да има нещо общо.
„Осъждаме нападенията в Банска, изискваме от Сърбия да изправи виновниците пред съда“, заяви френският представител в ООН Никола дьо Ривиер, цитиран от БГНЕС.
Към призива му се присъединиха и колегите му от САЩ, Великобритания и Швейцария. Те се обединиха около мнението, че единственият начин за подобряване на двустранните отношения между Косово и Сърбия е посредством ангажираност с диалога, модериран от ЕС.
Само Русия защити Сърбия
Единствено руският представител Дмитрий Полянски защити Белград, като се опита да хвърли вината за ескалацията на напрежението върху Прищина. Полянски обвини Косово, че страната извършвала "престъпления срещу човечеството“ спрямо косовските сърби.
"Само през 2023 г. са извършени 178 етнически нападения срещу сърби и тяхната собственост“, каза руският представител.
Още: Вучич разгневен на Косово: Няма да спрем заплатите на косовските сърби
Динар или евро: Западът с критики към Косов
Другата основна тема, която се превърна и в причина за свикването на извънредната сесия на Съвета за сигурност (по иск, отправен от Сърбия), беше решението на косовското правителство да наложи еврото като единствена разплащателна валута. Представителите на западните страни отново бяха единни в мнението си, че Прищина е избързала с този ход, и поискаха по-продължителен преходен период, в който трансакциите да могат да се осъществяват и в динари.
Още: Еврото: Новото оръжие срещу сърбите в Косово от тяхна гледна точка
Основното съображение на тези държави беше, че подобна стъпка може да застраши косовските сърби, които получават редица социални помощи от Белград в динари.
Снимка: Getty Images
Най-острото изявление бе на американския представител Линда Томас-Грийнфийлд, която заяви, че решението на Централната банка на Косово (ЦБК) за динара е било „взето без адекватна подготовка или консултации с местното население“.
Курти срещу Вучич
Въпросът за динара беше в основата на сблъсъка между косовския премиер Албин Курти и сръбския президент Вучич. Вучич заяви, че мярката на ЦБК е част от системни атаки срещу сръбската общност, и добави, че Сърбия е докладвала на Съвета за сигурност за "тежкото положение" на етническите сърби в Северно Косово.
Още: ЕС: Косово да осигури преходен период, преди да премине от динар към евро
„Тази мярка е преди всичко атака срещу сръбското население. Огромен брой хора в Косово зависят от доходите на Република Сърбия. Когато трансакциите в динари бъдат забранени, режимът в Прищина ще възпрепятства основните средства, закупуването на лекарства и лечението на сърби“, добави сръбският президент.
На свой ред, косовският премиер Албин Курти заяви, че Белград е най-голямата заплаха за регионалния мир и стабилност. Той припомни, че „през 90-те години правителството на Сърбия е наредило и е извършило геноцид в Сребреница и Косово“.
„Косово се е превърнало в мултиетническа и мултикултурна република, в която има медийна свобода, а конституцията на страната гарантира пълна защита на малцинствата“, каза главата на косовското правителство, цитирана от БГНЕС. "Работим активно с помощта на неправителствени организации за укрепване на тези права“, заяви Курти и добави, че започва нова инициатива за наемане на сърби в северната част на Косово.
Още: Брюксел: Косово в ЕС само след нормализация със Сърбия
