17 юни 2018 г. След много повратности, тиха дипломация и открита конфронтация, Скопие и Атина си стиснаха ръцете за новото име - Северна Македония. Бившата югославска република под ръководството на премиера Зоран Заев пое пътя към Европейския съюз и НАТО, за да докаже не само на себе си, че тук, на Балканите, е възможно да се гради бъдеще без непременно демоните от миналото да участват в него. Спорът за името завърши. А всичко едва сега започва.
Назад към миналото
Спорът за името бе десетилетен нерешен проблем между Гърция и Македония за официалното наименование на Републиката, нейното население и нейния език. Конфликтът ескалира през годините до най-висока точка и се наложи международно посредничество, включително опити за резолюция от страна на ООН. Във всички официални документи на държавата Скопие се самоназоваваше "Република Македония". От обявяването на независимостта на страната съществуваше дипломатически проблем с името ѝ, което срещаше безпрецедентна съпротива от страна на Гърция.
Официална Атина считаше, че това име оставя впечатлението, че Македония е само Скопие и всичко, свързано с това, му принадлежи. Заради този проблем Организацията на обединените нации и Европейският съюз признаваха държавата, използвайки „временното“ (до разрешаване на спора) име the "Former Yugoslav Republic of Macedonia" ("Бивша югославска Република Македония"). Редица страни, включително четири от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай) признаваха Македония също под името "Република Македония" ("Republic of Macedonia"). На срещата в Букурещ на НАТО през 2008 година Гърция се възползва от правото си на вето, заради неразрешения спор.
Повратната година
По-рано в края на февруари 2018 г. Македония предложи четири варианта за името си. Тогава страната се надяваше, че спорът ще бъде решен навреме, за да получи препоръка за започване на преговори с ЕС през юни и потвърждение на поканата за членство в НАТО през юли тази година.
"Република Северна Македония", "Република Горна Македония", "Република Вардарска Македония" и "Република Македония (Скопие)", бяха вариантите на Зоран Заев пред гръцката страна. След множество лъкатушения между най-приемвливото решение, накрая то бе скрепено с договор на брега на Преспанското езеро - на границата между двете държави.
"Все едно бяхме на сватба"
С този израз гръцкият премиер обобщи атмосферата около полагането на подписите под споразумението между представителните делегации на двете страни. Ако бъдат изключителни някои отделни прояви на високо напрежение между политиците в Атина и Скопие, трябва да се отбележи, че времето на преговорите около името действително мина в дух на празничност поради "очакванията за светлото бъдеще" в отношенията на довчерашни неприятели.
Сватба и... брадва
Разбира се, далеч от ювелирното веселие на дипломацията около името, неколкократно улицата призоваше Скопие и Атина да се откажат от договора помежду си. Протестиращи в македонски и гръцки градове размахаха пръст на властта, дръзнала да нагази в дълбоките води на градена с десетилетия идентичност. Масовите недоволства често пъти бяха активно подкрепяни от опозиционните сили в двете държави, а гърците дори и изразяваха изключително крайни призиви да се запази "гръцкият характер" на Македония.
В масовите демонстрации се включиха също ученици, студенти, представители на различни радикални организации, а паралелно с недоволството от преди и след Преспанското споразумение, граждани организираха антинационалистични и антифашистки митинги в подкрепа на добруването между двете страни.
Да го има черно на бяло
Премиерът Зоран Заев все пак реши да пита народа си дали иска чрез Договора за името да се започнат преговори за членство в ЕС и НАТО. И тъй като референдумът имаше консултативен характер, гражданите бързо разбраха, че "и без него може" и не реагираха на мосовите агитации за активно участие. Въпреки неособено високия ентусиазъм, допитването статистически бе успешно, а чрез него Заев като че ли провери накъде духат ветровете относно собствените му действия.
После дойде ред и на македонския парламент. След поредица от инфарктни преговори, управляващи и част от опозицията подкрепиха историческите конституционни промени на основния закон, които практически трябва да регламентират споразумението за името. Процесът по приемане на конституционните реформи всъщност трябва да приключи до средата на януари 2019 година.
Приятелството си е приятелство, но сиренето...
България (прекалено) завоалирано всъщност поиска гаранции относно името на Македония. Преди подписването на Договора от Преспа, премиерът Бойко Борисов заяви, че при промяна на името ще се подготви допълнителен анекс към Договора за приятелство и добросъседство между София и Скопие, който ще бъде предложен за ратификация на парламентите на двете страни. Борисов нееднократно също така подчертаваше през последните месеци, че подкрепя усилията на колегите си Заев и Ципрас. Президентът Румен Радев също се обяви за анекс към договора ни със Скопие. Но е резонно да бъде зададен въпросът защо това не беше сторено още при подписването на Договора за добросъседство с Македония.
В последно време се появиха и престрелки между вицепремиера Красимир Каракачанов и македонският министър-председател Зоран Заев. "Компромиси с историята на България няма да допусна", заяви Каракачанов във връзка с изказването на Заев пред парламента на Македония, в което той вменява, че договорът с Гърция дава идентификация за наличието на македонски език и никой няма право да противоречи на това.
А реакцията не закъсня. "Изявлението на Красимир Каракачанов е отлична възможност за контраотговор и създаване на отрицателни нагласи, които ще ни отдалечат едни от други и ще създадат враждебност вместо приятелство". Това бе написано в наскоро разпространената декларация на македонското министерство на външните работи по повод изявлението Каракачанов, в което той заплаши Република Македония с блокада на членството ѝ в ЕС и НАТО, ако Зоран Заев продължава да твърди, че има македонски език.
Така отношенията между София и Скопие могат да бъдат обобщени с поговорката, че приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. Извън тона на дипломацията всъщност прозират страхове, чиято ескалация вдига напрежението най-вече между стари приятели.
Последните нагласи и ЧНГ
Eдно от финалните за тази година социологически проучвания в Македония сочи, че мнозинството от гражданите на страната счита, че тя се движи в грешна посока. Според 54,9% от македонците страната им върви не накъдето трябва, а 32,% са на обратното мнение. Междувременно Договорът от Преспа осигури номинация на Заев и Ципрас за престижната Нобелова награда за мир.
Новата 2019 г. може би ще бъде истинският лакмус за това колко са устойчиви намеренията за запазване на добрия тон между съседите на Македония. А от волята на политиците в Скопие пък ще зависи бъдещето на един народ, който заслужава перспектива така, както всеки друг Балканите. Народ, чиято страна трябва да принадлежи не на управниците му, а на него самия.
