Със скръстени в скута ръце 89-годишната Елена Ламбру се приближава по-плътно към единствения източник на топлина в къщата си - керамична печка на дърва.
Закупуването на дървесината през зимата в Магурени, малко селце в южна Румъния, струва повече от четири пъти месечната ѝ пенсия от 800 леи (170 евро). Понякога Ламбру гори царевични кочани, а не дърва, за да спести пари. На въпроса как свързва двата края, очите й се изпълват със сълзи и тя казва: "Много е трудно."
Но Ламбру не отговаря на условията за държавна помощ, за да покрие разходите си за енергия.
Почти една четвърт от румънските домакинства имат проблеми с осигуряването на енергия, било защото не могат да си го позволят, или защото не са свързани с електрически или газови мрежи, според едно скорошно проучване на Центъра за изследване на демокрацията (CSD), мозъчен тръст в Клуж, Румъния. Въпреки това, по-малко от 5% от домакинствата получават държавна помощ за подпомагане на техните нужди от отопление.
Това е по-широк проблем, който се стоварва върху бедните и възрастните хора в ЕС - и правителствата по целия блок са избегнали трудния въпрос за определяне на обвързваща дефиниция на енергийната бедност. Това прави по-трудно да се определи кой се нуждае от помощ.
Румънският доклад е първата цялостна оценка на енергийната бедност в страната и постави темата в политическия дневен ред в един от най-бедните членове на ЕС. Експертите казват, че правителството трябва да свърши по-добра работа, като помага на нуждаещите се.
„Сегашната система не работи ефективно, оставяйки много хора извън действието си,и в същото време не помага достатъчно на тези, които получават обезщетения“, каза Анка Синеа, експерт по енергийна политика в Центъра за изследване на демокрацията.
Румъния има двустепенна система. В допълнение към държавната помощ за отопление - нещо, което възлиза на 125 милиона леи, или само 0,33 процента от бюджета на министерството на труда за 2017 г. според CSD - страната също регулира цените на енергията. Това не е опция, насърчавана от Европейската комисия, която иска страните да либерализират цените. Това също е доста неработещ инструмент, тъй като помага на нуждаещите се, като същевременно субсидира по-богатите румънци.
"Използваме твърде много регулирани цени на енергията, които са все по-трудни за поддържане, като се има предвид, че трябва да се интегрираме в по-широкия европейски енергиен пазар", заяви Разван Николеску, бивш министър на енергетиката, който сега работи по енергийни въпроси за Deloitte Romania: "Аз съм за предоставянето на финансова помощ на хора, които се нуждаят от помощ, но тези хора трябва да бъдат ясно идентифицирани."
Определяне на уязвимите
Критиците твърдят, че правителството, което понастоящем се ръководи от коалиция на Социалдемократическата партия (СДП) и либералния АЛДЕ, не успява да го направи.
Румъния прие закон, определящ уязвимите потребители през 2016 г., но правителството забави влизането му в действие.
В сравнение с настоящата система новият закон създава „много по-ясни критерии за подбор“, за да се определи кой наистина се нуждае от помощ, каза Синеа. Това вероятно ще увеличи броя на бенефициентите, което ще увеличи разходите му, добави тя.
Последното отлагане дойде през ноември, а правителството сега се стреми да приеме закона през 2021 г. Това накара Румънската асоциация на енергийните дружества да призове правителството да започне обществен дебат относно критериите, необходими за прилагане на закона и реформиране на система.
Кристина Пруня, депутат от опозиционния Съюз „Спаси Румъния“, заяви, че правителството и енергийният регулатор трябва да преосмислят програмата за помощ и да подобрят събирането на данни, „за да имат точна картина на размера на проблема“.
Вместо да приеме закона, през декември румънското правителство прие акт за спешно замразяване на цените на едро за газ и електроенергия за следващите три години.
В писмо до Европейската комисия, докладвано от румънски медии, министърът на енергетиката Антон Антон каза, че ценовият таван е необходим, защото Румъния е изправена пред едно от най-високите нива на енергийна бедност в ЕС и няма законодателна рамка, която да помогне на уязвимите потребители. Но този аргумент не убеждава Еврокомисията. В четвъртък тя започна процедура за нарушение срещу Румъния за регулиране на цените на газа, като твърди, че тя нарушава законодателството на ЕС и "не е адекватна" в действията си за защита на хората от прекомерни увеличения на цените.
Декемврийският указ също така увеличи прага на доходите, под който хората могат да кандидатстват за финансова помощ, което отразява увеличението на минималните заплати и пенсиите през миналата година.
Но хора като Ламбру могат да пропаднат през пукнатините. Както и около 80% от живеещите по селата румънци, тя разчита на дърва за огрев, за да затопли дома си. Тя живее във ферма със син и неговото семейство. Когато тя помолила за помощ, била отхвърлена и ѝ била наредено да продаде земя, за да покрие разходите си.
Проблем на ЕС
Докато енергийната бедност е широко призната като проблем в ЕС, липсата на обща дефиниция означава, че статистическите данни се различават сериозно.
Например, 8% от населението на ЕС не може да си позволи да отоплява правилно домовете си през 2017 г., според проучване в рамките на целия блок. Според това проучване 11,3% от румънците се сблъскват с този проблем - по-малко, отколкото в Латвия - 29% и в България с 37%.
През 2017 г. Европейската комисия предложи общоевропейска дефиниция за енергийна бедност в своя законодателен пакет, реорганизиращ пазарите на енергия, но държавите-членки и Европейският парламент не постигнаха споразумение миналата година. Вместо това те се съгласиха, че страните ще излязат със свои определения и планове за справяне с проблема.
При отсъствието на по-силни действия Комисията засега реши за създаването на Обсерваторията на ЕС за енергийната бедност, онлайн платформа със статистически данни и критерии, за да помогне на страните да се справят с проблема./БГНЕС
……………
Анка Геурзу, „Politico“; превод: БГНЕС
