В статия за американското списание The National Interest коментаторът по въпросите за отбраната и националната сигурност Чарли Гао изтъква редици причини, поради които Сърбия би могла да се превърне в следващата държава, закупила руските зенитно-ракетни системи С-400, отбелязва агенция "Фокус".
През септември 2019 г. Русия и Сърбия проведоха първото си съвместно учение за противовъздушна отбрана „Славянски щит“. В рамките му сръбските военновъздушни сили научиха как да работят със системата за ПВО С-400, практикувайки нейното използване спрямо различни цели, симулирани и реални. Естествено, това отваря въпроса дали и Сърбия планира да закупи С-400. Погледът назад в историята дава смесени отговори.
Според бившия министър на външните работи на Югославия Живадин Йованович, Социалистическа федерална република Югославия (СФРЮ) се е интересувала от придобиването на С-300 още през 1989 г. Дори са били в ход преговори, когато започва разпадането на страната през 1991 г., паралелно с това на СССР.
След вдигането на оръжейното ембарго с Дейтънското споразумение през 1995 г., новата Федерална република Югославия (състояща се основно от Сърбия и Черна гора) започна отново да разглежда системите за противовъздушна отбрана. Бяха въведени планове за закупуване на варианта С-300ВМ, заедно с други системи със среден обсег. В Русия дори бяха изпратени югославски войници за обучение за работа със системите.
Но войната в Косово през 1998 г. предотврати възможните доставки. ООН постави още едно ембарго върху Югославия през 1998 г. На войските на противовъздушната отбрана, които тренираха в Русия, не бе разрешено да се върнат в страната. И когато избухна войната в Косово, ПРО на Югославия се състоеше от закупените в Румъния ЗРС С-125 „Нева“.
С отмяната на оръжейното ембарго през 2001 г. новата република Сърбия отново можеше да купува оръжие, но не успя да го направи. Местната промишленост продължи да модернизира С-125, а през 2017 г. от Беларус бяха поръчани две батареи на ЗРС „Бук-МБ“. Но дори и тогава не секнаха съобщенията, че Сърбия иска да купи С-300. Докладите бяха категорично опровергани както от Сърбия, така и от Русия, които подчертаха, че въпроса за С-300 не е част от официалния план за сътрудничество в областта на отбраната и техническото сътрудничество между двете страни.
Включването на Сърбия в ученията „Славянски щит“ през 2019 г. обаче може да подскаже, че приливите и отливите се променят. Възможно е Министерството на отбраната в Белград да е чакало Русия да предложи С-400 на повече страни и сега да смята, че е подходящ момент за сключването на сделката.
От друга страна, спонсорираните от сръбското правителство медии публикуваха поредица от статии на 5 септември, в които бе подчертано, че специалният пратеник на американския президент Донлад Тръмп за Западните Балкани Матю Палмър е предложил „невероятна сделка“ на Сърбия. Тя представляваше ескадра с F-16, 10 милиарда долара и гарантираше членство в ЕС до 2024 г. в замяна на признаването на независимостта на Косово.
Въпреки че е много малко вероятно това да е вярно, тъй като нито един западен източник не го е потвърдил и защото подобно споразумение би било невероятно скъпо, Сърбия се оглежда на Запад при закупуването на оръжие. Белград договори доставката на няколко вертолета Airbus H145M и ракети с малък обсег MBDA Mistral в началото на тази година. Възможно е, подобно на бившата СФРЮ, Сърбия да маневрира както с Русия, така и със Запада в опит да придобие най-доброто оръжие за своята армия. Ученията с използването на руските С-400 може да е просто още една част от дългата игра на Белград.
