При засилено полицейско присъствие, пред паметника на Левски в Босилеград, се проведе девети възпоменателен протестен митинг по повод 98 години от Ньойския договор организиран от Демократичния съюз на българите.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Част от тръгналите от София и Кюстендил граждани, тръгнали за събитието в Босилеград, не бяха пуснати на границата поради "дефект" в електроната система на Гранично-пропускателниа пункт "Олтоманци - Рибарци", съобщава БГНЕС.
Председателят на Демократичният съюз на българите Драголюб Иванчов откри събитието и каза: "С този диктат Западните покрайнини, включително и Босилеград, противно на всички международни и човешки норми, са предадени на отдавна вече несъществуващата държава на сърби, хървати и словенци.
11 месеца по-късно, сръбската окупационна армия окупира Босилеград и Цариброд. Повечето от нашите предци поемат пътя на емиграцията, а тия които са останали, са обречени на страдания, изселване, сърбизиране, обедняване и понижаване. След 98 години, ние сме изправени пред дъното на пропастта.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
И въпреки това, ние няма да се примирим и няма да престанем да протестираме и да се борим за свободата си докато тук живее и последният българин. Защото ние знаем, че всеки народ който се бори за правата си, накрая побеждава, па макар и след петстотин години. Целта на този митинг, както и на всички проведени от 1920 година досега, е да напомним за себе си на Сърбия, на България и на Европа, и да припомним причината за драмата която продължава и днес. А причината е много проста и всички я знаят – великосръбската завоевателна политика, която доведе до една световна и една гражданска война в бивша Югославия. Политика, която изправи всички всички югославски народи и малцинства, и половината човечество срещу Сърбия. Идеолозите на тази политика бяха осъдени и отречени от целия свят и от Международният Трибунал в Хага.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Само ние все още сме жертва на тази политика. Само нашият въпрос все още е на дневен ред. Обединена Европа стана възможна, след като се освободи от бремето на Версайските договори. Трайното омиротворяване на Западните Бълкани ще стане възможно само ако и ние се освободим от бремето на Ньойския диктат, от страхът и терора като начин на живот и като метод на управление. Ние не можем вечно да сме заложници на границата която през изминалия 20 век три пъти бе премествана. През XXI век, следвайки европейските принципи, тази граница следва да бъде премахната завинаги", подчерта Драголюб Иванчов.
Иван Николов, говорител на Демократичния съюз на българите каза, че "днес равносметката е ужасна. След 98 години, нас ни стопиха от 120 хиляди на 18 000 души. Само за последните 15 години в Босилеград ни преполовиха. Без икономика, без инфраструктура, изолирани отвсякъде, подложени на жестока асимилационна политика убиваща националното ни и човешкото достойнство. Въпреки това, ние никога, докато ни има, колкото и да сме слаби, няма да престанем да се борим за отнетата свобода и погазеното достойнство. Колкото и некомфортно да се чувстват ония, които трябва да се занимават и да решават нашите проблеми. За съжаление, можем само да констатираме, че дадените обещания на срещите на държавно равнище не само не бяха спазени, но и демонстративно бяха погазени и компрометирани. Нека да припомним. Един български премиер каза, че пътят на Сърбия към Европа води през Босилеград и Цариброд. После това обещание се превърна в безусловна подкрепа за сръбското еврочленство.
На 18 септември 2013 г. тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич в София заяви: “Ще посветим особено внимание на тези общини, в които живеят българи. Веднага ще се включим в отпечатването на учебници по български и ще обновим българските паметници, които съществуват на територията на Сърбия.” На 3 октомври 2013 г. тогавашният премиер на Сърбия Ивица Дачич в Белград каза: „Правителството на Сърбия ще настоява да подобри икономическото развитие, образованието, информирането, издателската дейност и защитата на културното наследство на българите в Сърбия”. Само през последната година се проведоха шест срещи между държавните представители на България и Сърбия и всичките тези обещания многократно бяха повторени. На практика нито едно не бе спазено. Учебниците и до днес не са преведени и отпечатани. Българският вицепрезидент Илияна Йотова, която трябваше да открие паметната плоча на жертвите от Босилеградският погром, даже не бе посрещната от кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия Владимир Захариев. Самата паметна плоча бе прибрана от полицията и вече 6 месеца отлежава в прокуратурата във Владичин Хан. Това бе премълчано от българска страна".
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
"Вместо „подобрение на икономическото развитие“, единствената българска компания КАЛИНЕЛ, която след един век дойде в Босилеград, след подписано инвестиционно споразумение със сръбското правителство и в присъствието на българският посланик, прекрати производството и се изнесе като остави 110 босилеградски граждани без работа на прага на зимата. И това бе премълчано от българска страна. На 9 ноември в една показна полицейска акция бяха задържани трима лекари които с най-благородни намерения дойдоха да помогнат на нашите съграждани. Но това не бе премълчано нито от българска, нито от сръбска страна. Въпреки бурните реакции на българското общество, от телевизионните студиа, адвокатите на сръбската политика срещу нас, които никога не са стъпили в Босилеград, тръгнаха да ни дават акъл и да ни упрекват – че не сме спазили законите на Р Сърбия и съответната административна процедура за провеждане на такива хуманитарни акции", каза Иван Николов.
"Призоваваме държавните институции на Сърбия, които така внимателно ни следят да не нарушим закона, със същата бдителност да прилагат законите в областта на икономиката, просветата, здравеопазването, провеждането на изборите, човешките и малцинствени права и свободи, реда и сигурността на гражданите.
И накрая, но не на последно място, призоваваме и представителите на европейските държави, в това число и на България, в рамките на отварянето и затварянето на преговорните глави за членството на Сърбия в Европейския съюз да ни обърнат необходимото внимание и на нас", добави Николов.
