Основната македонска опозиционна партия, Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ), заложи на новак на политическия ринг за президентските избори на 13 април.
Но макар да влиза за първи път в политическа битка, Стево Пендаровски не е неопитен в политиката. Голяма част от професионалния му живот е свързана с работа в тясно сътрудничество с някои от най-влиятелните политици в страната. Макар опозицията да се надява да извлече полза от неопетнената му политическа личност и умерен, но прагматичен имидж, наблюдателите твърдят, че задачата за спечелване на изборите няма да е лесна, пише БГНЕС.
Неговият основен опонент е настоящият държавен глава Георге Иванов, който се бори за втори мандат като кандидат на влиятелната управляваща партия ВМРО-ДПМНЕ, която не е губила избори от 2006 г. насам. "Няма да се поколебая да се противопоставя на всяка злоупотреба с власт и да защитя народа от тези отгоре, които са загубили връзка с реалността", заяви Пендаровски пред делегатите на конгреса на СДСМ след номинацията си.
Той обеща да използва президентския си мандат, за да се бори с "нарушаването на човешките права, явното разрушаване на демокрацията, ограбването на родината ни и задълбочаването на разделението в страната", за което според опозицията е виновно настоящото правителство. Наблюдателите определят Пендаровски като информиран и компетентен професионалист, чиято специалност са както вътрешната, така и външната политика.
Това до голяма степен се дължи на факта, че в последното десетилетие той е съветник по националната сигурност и външната политика на двама президенти, Борис Трайковски и Бранко Цървенковски. Радетел за прагматична политика, Пендаровски е смятан за политически реалист, който категорично вярва, че бъдещето на страната е в стратегическо партньорство с Вашингтон и Брюксел.
Пендаровски е роден през 1963 г. в Скопие. В гимназията неговата страст е баскетболът, мечта, която така и не осъществява. Завършва право и политология в Скопския университет. Първоначално е решен да стане адвокат и по-късно споделя, че "никога не си е представял", че ще прекара следващите десет години, през 90-те години на миналия век, в министерството на вътрешните работи.
В тези години най-значимият му пост е директор на отдел "Анализи и научни изследвания" към министерството. Той става известен на широката публика за първи път по време на краткия въоръжен конфликт в Македония през 2001 г. между силите за сигурност и албански бунтовници, когато става говорител на вътрешното министерство.
След успокояването на напрежението по-късно същата година с подписването на Охридското мирно споразумение, което гарантира по-големи права на етническите албанци, Пендаровски влиза в канцеларията на президента. Той става съветник по националната сигурност и външната политика на президента Борис Трайковски, който до смъртта си при самолетна катастрофа в Босна през 2004 г. е категоричен защитник на споразумението, постигнато с международно посредничество.
След смъртта на Трайковски той става председател на Държавната избирателна комисия, която трябваше да проведе изборите за нов държавен глава. През 2008 г., когато мандатът на Цървенковски като държавен глава приключи, Пендаровски започва да преподава международна сигурност, външна политика и глобализация във факултета по политически науки в Американския колеж в Скопие.
В последните години той стана открит критик на настоящото правителство, оглавявано от лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Пендаровски осъди правителството заради това, че не успя да интегрира страната в ЕС и НАТО и заради използването според него на популистката карта на твърдолинеен национализъм вместо да опита да разреши най-неотложния външнополитически проблем на Македония, а именно спора за името с Гърция. Тази позиция го сближи с опозиционните социалдемократи, които миналата година го поканиха да се присъедини към Съвета по национална сигурност на партията. Той се съгласи да участва като експерт, но официално не е член на партията.
Едно предимство, което Пендаровски може да има пред опонента си, настоящия президент Иванов, е имиджа на професионалист, който внимателно подбира думите си и избягва провокаторската реторика. Някои твърдят, че това може да увеличи влиянието на президента сред етническите албанци, които съставляват една четвърт от населението на страната.