Президентът на Турция Реджеп Ердоган започва днес, 7 декември, историческо посещение в Гърция, за да ускори затоплянето на отношенията между двете съседни страни, които от десетилетия са основни съперници на Балканския полуостров.
По време на двудневната си визита, която е първата на турски държавен глава в Гърция от 1952 година насам, Ердоган ще бъде приет в Атина от гръцкия президент Прокопис Павлопулос и премиера Алексис Ципрас. След това той ще има среща с турското малцинство в Тракия, пише БГНЕС.
Това посещение е важно за ЕС и ще бъде следено внимателно от европейските ръководители, които разчитат на сътрудничеството на Анкара за възпрепятстване на мигрантския поток към егейските острови. Турция и Гърция се присъединиха едновременно към НАТО през 1952 година и са важни участници в политиките на региона. "Надяваме се, че посещението ще позволи да се развият и задълбочат отношенията ни. Отношенията ни с Гърция са с дълбоки корени", каза говорителят на Ердоган Ибрахим Калин.
След десетилетия разногласия, които дори за малко не стигнаха до военни сблъсъци през 1996 година, три години по-късно - през 1999 година, двете страни започнаха затопляне на отношенията. Инициативата за това дойде от Атина, която оказа помощ на Турция след разрушително земетресение.
Ердоган на два пъти посети Гърция в качеството си на премиер – през 2004 и през 2010 година. Настоящата трета визита има особена символична стойност, тъй като никой турски държавен глава не е посещавал гръцката страна от 65 години насам, след посещението на тогавашния президент Джелал Баяр.
Макар и днешните отношения между Атина и Анкара днес да са сравнително сърдечни заради прагматичния подход на двете страни, доста стари спорове продължават да стоят между тях. Един от тях например е въпросът за византийското наследство в Турция, ситуацията на мюсюлманското малцинство в Северна Гърция, както и териториални спорове в Егейско море.
В интервю, показано от гръцката телевизия Sky, Ердоган критикува това разпокъсване и особено Лозанския договор от 1923 година, който определя границите на Турция. Използвайки помирителен тон, той все пак призова за "подобрения" що се отнася до определянето на въздушните пространства и териториалните води в Егейско море и повтори, че договорът трябва да бъде преразгледан, което ще е в интерес и на двете страни според него. Именно достъпът до Егейско море е основна тема в книгата "Стратегическа дълбочина" на бившия турски премиер и приближен на Ердоган - проф. Ахмет Давутоглу, който отчита, че едва 8% от площта на Егейско море се контролира от Турция, докато контролираната част от Гърция е над три-четири пъти по-голяма. Третата акватория е тази, попадаща под международна юрисдикция.
Турция иска и екстрадирането на осем турски военни, които потърсиха убежище в Гърция след неуспелия опит за преврат срещу Ердоган на 15 юли 2016 година. Искането беше отхвърлено от гръцката страна през януари, когато приключи съдебният процес по въпроса, което разгневи Анкара. В интервю за гръцката телевизия Sky, с риск да злепостави Ципрас, Ердоган увери, че той му е обещал осемте военни да бъдат екстрадирани в рамките на 15 дни. Той обаче обясни, че не вярва да се намери решение, тъй като последната дума има гръцкото правосъдие.
След опита за преврат стотици хора търсят убежище в Гърция, а турската полиция редовно задържа хора, опитващи се да пресекат границата. В опит да покаже добрите си намерения към Анкара Ципрас направи изказване в интервю за Анадолската агенция, че "пучистите никога няма да бъдат добре дошли в Гърция".
Друг деликатен проблем в двустранните отношения са преговорите за обединение на Кипър, който е разделен на две от 1974 година след инвазията в северната част на острова на турската армия в отговор на преврат, целящ да се анексира Кипър към Гърция. Опитът за нови преговори тази година се провали.
