„Проблемите с т.нар. „македонски език“ са въпрос на дискусия не толкова между София и Скопие, но вътре в Скопие, защото те не могат да открият своята идентичност. Тъй като няма време да се чака езикът да се развие като естествен, се преминава направо към прекодификация на вече съществуващия книжовен език“. Това коментира пред БНР доц. д-р Анна Кочева от Института за български език при БАН.
По думите ѝ на филологическо равнище никога не сме предявявали претенции как се самоидентифицират хората в Северна Македония или по отношение на това как ще етикетират своя език:
„Признавайки историческата истина, ще се сдобият с онази стара история, която сега претендират, че имат. Вероятно има някакви комплекси и в непрестанното търсене на идентичност, различна от действителната, се стъпва в тази мека почва и се правят такива смехотворни изводи за историята и за езика“.
Кочева допълни:
„Когато говорим за език, трябва да отчитаме трите му компонента - история, диалекти, книжовна форма. Когато казваме, че има македонски български, имаме предвид родовото понятие български и видовото македонски. Това не е претенция към днешните граждани на РСМ, а европейска и световна практика“.
