Отношенията между България и Северна Македония през 2022 година бяха белязани от съвместни документи, откриване на клубове, но и от физическа и законова съпротива срещу тях и размяна на протестни ноти. От една страна с практическото вдигане на така нареченото българско вето се видя светлина в тунела и се постигна някакъв напредък по отношение на европейското бъдеще за Северна Македония, но от друга езикът на омразата спрямо България не утихна до края на годината и доби нови измерения. Също така трябва да се отбележи, че все още българите не са вписани в Конституцията на югозападната ни съседка, макар и двете страни да се подписаха за това.
ОЩЕ: Германският президент призова РСМ да признае българското малцинство
Френското предложение за Македония
Безспорно така нареченото френското предложение, появило се през юни месец, се оказа ключово за българо-македонските отношения и донякъде отпуши процеса към европейското бъдеще на югозападната ни съседка. На 24 юни 2022 г. Народното събрание на България взе историческо решение да даде мандат на Министерския съвет да одобри предложението на Френското председателство на Съвета на ЕС за започване на преговорите за еврочленството на Северна Македония. Така страната ни вдигна ветото, което досега блокираше преговорите на Скопие за членство в Европейския съюз. В средата на юли предложението на Франция бе одобрено и в Северна Македония.
Двустранният протокол със Северна Македония
ОЩЕ: Какво подписахме със Северна Македония?
Като резултат от френското предложение на 17 юли се подписа двустранен протокол, който всъщност ще е част от преговорните документи на Северна Македония за ЕС. Протоколът се състои от 30 страници, отразява дневния ред и решенията от второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия, прави преглед на политическия диалог и активности на равнище президент, на ниво министър-председател, министри, министри на външните работи и на ниво председател на парламент. В началото на документа се прави и преглед на секторното сътрудничество, в това число сключените договори, меморандуми и протоколи и междуведомствени работни групи в различни сфери.
Спорният въпрос за така наречения "македонски език" отново се отлага за решаване във времето и се постъпва на принципа на декларацията от 1999 г. между Иван Костов и Любчо Георгиевски и на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество със Северна Македония. Протоколът е подписан на официалните езици на двете страни. Тук трябва да имаме предвид, че Народното събрание на 24 юни 2022 г. реши, че нищо от преговорните документи не може да се тълкува като признаване на "македонски език". По-интересното е приемането на насоки за действия по изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Северна Македония за следващ период.
България очаква вписването на българите в конституцията на Северна Македония. Правителството на България заявява готовност да даде съгласие за провеждане на първата Междуправителствена конференция на ЕС с Република Северна Македония с разбирането, че следващата Междуправителствена конференция за завършване на фазата на отваряне на преговорите за членство ще се проведе веднага след като Република Северна Македония включи в своята конституция тези нейни граждани, които живеят на територията на тази държава и са част от други народи, какъвто е българският народ.
В двустранния протокол страните начертават мерки, които трябва да бъдат предприети ПРЕДИ и СЛЕД Междуправителствената конференция за приключване на фазата на откриване на преговорите за членство на Република Северна Македония в Европейския съюз. Такива мерки са предвидени и след провеждането на конференцията. Основните теми са говорът на омразата, реабилитацията на жертвите от комунистическите репресии, темата за историята, като мерките след конференцията се разширяват с мерки от страна на Северна Македония за осигуряване на ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на културата и идентичността на българската общност там. От страна на България са поставени конкретни срокове и ангажименти, касаещи важни за националните интереси теми, което представлява своеобразно развитие и продължение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 година.
Езикът на омразата от Северна Македония към България
Целият този процес обаче беше белязан от нестихващи протести в Северна Македония срещу френското предложение, на които българите бяха наричани татари и фашисти. Стигна се дотам, че българското Министерство на външните работи да изпрати нота до колегите си в Скопие във връзка с "констатираните през последните дни в публичното пространство на съседна Република Северна Македония многобройни прояви и лозунги, насочени срещу България". Разбира се, двигател на това беше ВМРО-ДПМНЕ, но не само.
Новите български клубове и нападенията срещу тях
През 2022 г. бяха открити два български културни клуба в Северна Македония. В Битоля той носи името на Иван Михайлов, а този в Охрид бе кръстен на името на Цар Борис III. И макар това да беше нещо изключително позитивно за македонските българи, обичайният език на омразата прерасна във физическа саморазправа. Последваха общо четири нападения срещу клубовете. В началото на юни входната врата на Културния център "Иван Михайлов" в Битоля беше запалена, заради което бе връчена протестна нота на посланика на Северна Македония у нас.
ОЩЕ: Сакскобургготски: Стрелбата по българския клуб в Северна Македония е изолиран акт на примитивност
Това обаче не попречи само два дни след откриването на клуба "Цар Борис III" през октомври въоръжен мъж да нахлуе и да счупи табелата и витрините с крясъци "Българи, фашисти". През ноември клубът "Цар Борис III" беше нападнат цели два пъти. Неизвестни засега нападатели замеряха помещението на клуба с камъни, като счупиха стъклото и част от светещата реклама. Няколко дни по-късно по клуба бе стреляно с огнестрелно оръжие.
След последното нападение македонският посланик в София беше извикан в Министерството на външните работи и му беше връчен остър демарш по повод въоръженото нападение срещу българския културен клуб "Цар Борис III" в Охрид. Българските дипломати информираха и подробно ръководството на Европейската комисия за тежкия инцидент. Трябва да се отчете, че и Министерството на външните работи на Република Северна Македония остро осъди вандалския акт, при който са повредени с оръжие външните прозорци на гражданския клуб в Охрид.
Законът срещу българските клубове
ОЩЕ: Мицкоски поиска затваряне на всички български клубове в РСМ като мярка за реципрочност
И макар Скопие също да реагира на физическата саморазправа с български клубове, в края на октомври парламентът на Северна Македония прие единодушно законопроекта на ВМРО-ДПМНЕ, който е насочен именно срещу тях. Двата клуба ще имат три месеца да сменят имената си. Също така това попречи на откриването на клуб на името на цар Фердинанд.
ОЩЕ: Трети български културен клуб няма да бъде регистриран в Северна Македония
Със закона де факто се забранява създаването на български сдружения или фондации, които имат "програми, цели, дейности и действия, насочени към насилствено разрушаване на конституционния ред на страната, към подбуждане и призоваване към военна агресия, както и разпалване на национална, расова, религиозна омраза или друга нетърпимост, нетолерантност, омраза, геноцид, изтребление, разпространяване или подпомагане, подбуждане и подкрепа на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх, както и предприемане на дейности, свързани с тероризъм или дейности, противоречащи на Конституцията".
Веднага след това през ноември Конституционният съд на Северна Македония информира, че са образувани дела, с които се оспорват уставът и програмата на сдруженията "Културен център Иван Михайлов" в Битоля и "Цар Борис III - Охрид".
Българското външно министерство предупреди Скопие, че със закона срещу българските клубове препятствате изпълнението на Договора за добросъседство.
В края на годината пък срещу българските клубове се намеси и прокуратурата на Северна Македония. Тя повдигна обвинение на председателя на българския клуб в Битоля Люпчо Георгиевски за расизъм и ксенофобски прояви. Георгиевски беше подкрепен от българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Андрей Ковачев, който определи това като крещящ пример на дисриминация. Той се зае да изпрати информация за случая до Страсбург.
ОЩЕ: Европарламентът прие препоръки за Северна Македония, засягащи и България
Клуб срещу клуб
Не беше учудващо, че след откриването на български клубове, лидерът на опозицията в Северна Македония Християн Мицкоски дойде в България, за да открие македонски клуб в Благоевград. Идеята беше клубът да носи името на Никола Вапцаров. Оказа се обаче, че това е нелегитимно, тъй като негов инициатор е сдружение, обявено от българския съд за незаконно. Събитието беше посрещнато с протест от страна на ВМРО.
Все пак вече има и македонски посланик
ОЩЕ: МВнР приветстваха новия посланик на Северна Македония у нас
Друг ключов момент от българо-македонските отношения през 2022 г. е изпращането на посланик на Северна Македония у нас. Президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски назначи през септември Агнеза Руси Поповска за посланик в Република България, като през октомври тя връчи акредитивните си писма на президента Румен Радев. Това се случи след двегодишен период, в който Скопие нямаше посланик в България. Припомняме, че след като България първа признава Македония като държава през 1992 г., още на 12 септември 1992 г. са открити генерални консулства в Скопие и в София, а на 21 декември 1993 г. двете държави установяват дипломатически отношения на равнище посолства.
ОЩЕ: Северна Македония ще има посланик в България
