Убийството на 39 цивилни граждани от убиец на “Ислямска държава“ (ИД) в нощен клуб в Истанбул е последното засега клане в Турция, където такива касапници сега се случват през няколко седмици.
Извършителите може да се различават, но натрупващият се ефект от тези зверства е да убеди турците, че те живеят в една все по-уплашена и нестабилна страна. Също така е ясно, че турското правителство не знае какво да направи, за да спре атаките.
Вероятно това ще продължи с неотслабваща диващина, каквото и да прави правителството, защото ИД е прекалено голяма и добре обезпечена, за да бъде елиминирана. Групировката добре се вкорени в Турция и може да използва местни екстремисти или да вкарва убийци от чужбина, както може би се случи в нощния клуб "Рейна" и беше при случая с нападението на летище "Ататюрк" в Истанбул по-рано през годината.
Както във Франция, Белгия или Германия не е възможно да бъдат спрени атаките, когато обикновени цивилни са целите и убийците са готови да умрат. За техния успех често са обвинявани "пропуски за сигурността", но на практика никаква сигурност не може да осигури безопасност.
Както във Франция, Белгия или Германия не е възможно да бъдат спрени атаките, когато обикновени цивилни са целите и убийците са готови да умрат. За техния успех често са обвинявани "пропуски за сигурността", но на практика никаква сигурност не може да осигури безопасност.
Това, което прави "тероризма" в Турция различен от този в Европа или Близкия изток, не е броят на мъртвите - повече са убивани от ИД в Багдад всеки месец - а разнообразието сред тези, които извършват атаките. Преди три седмици отговорност за убийството на 44 души - основно полицаи - край футболен стадион в Истанбул, беше приписано на Соколите на свободата на Кюрдистан (ССК), за които се твърди, че са ръка на Кюрдската работническа партия (ПКК).
Вината за убийството на руския посланик в Анкара на 19 декември беше хвърлена от президента Реджеп Тайип Ердоган на трета групировка, последователите на Фетхуллах Гюлен, които са държани за отговорни за провалилия се опит за военен преврат на 15 юли.
Всичките те са мощни групировки с хиляди убедени членове вътре и извън Турция и никоя от тях няма скоро да се откаже от тази работа. Правителството в Анкара вдига обичайния шум за проследяване на тези различни групировки до "техните леговища", но това е по-лесно да бъде казано, отколкото свършено. И ИД, и ПКК са изградили де факто мощни държави в Сирия и Ирак, нещо, което би могло да се случи само поради зле замисленото от Ердоган участие в сирийската гражданска война след 2011 година.
ИД, която преди използваше Турция като транзитна точка и убежище, сега я осъжда като враг и насочва така своите нападения, че те да причинят максимални разделения. Отличителна черта на турската реакция на атаките през последните две години е, че тя не е довела до национална солидарност, но, напротив, провокира силите в подкрепа и против Ердоган да се обвиняват помежду си за създаване на ситуация, в която процъфтява тероризмът.
Има и друг опасен аспект на атаката срещу празнуващите в нощен клуб: очевидно е насочена към търсене на съчувствие или подкрепа сред стриктните ислямисти. Салафитската вяра се разпространява в Турция и осигурява плодородна почва за клетки на ИД, създадени през последните няколко години.
Ердоган отправя заплахи да съкруши ИД и сирийските кюрди чрез продължаващо навлизане навътре в северна Сирия. Турските сили са близо до крепостта на ИД Ал-Баб, североизточно от Алепо, но се сблъскват със силна съпротива и понасят значителни жертви. Въпреки всички трудни разговори на Ердоган не е ясно какво се надяват да постигнат турската армия и нейните местни съюзници в северната част на Сирия, където те имат няколко истински приятели и много опасни врагове. Те биват засмукани в битка, която не могат да се надяват да спечелят убедително.
Източник/ БГНЕС