Когато в средата на септември в цял Иран избухнаха масови протести заради смъртта на Махса Амини, беше ясно, че те ще надхвърлят границите на Ислямската република. Така и се случи - вълната от демонстрации се превърна в общ световен призив в защита на човешките права и правата на жените.
Какво и как се случи в Иран и има ли шанс репресивният режим да се срине? Представяме ви всичко най-важно за протестите в страната през 2022 г. - материалът е част от ежегодната рубрика с обзори на Actualno.com.
Смъртта на Махса Амини – или как започнаха протестите
Иранката от кюрдски произход Махса Амини се превърна в символ на демонстрациите. Смъртта на 22-годишната жена от град Сакез (провинция Кюрдистан), настъпила на 16 септември, беше олицетворение на потъпканите права на жените в Ислямската република. Амини беше арестувана от нравствената полиция заради неспазване на строгите правила за носене на хиджаб. Според шериата, жените в Иран трябва да покриват косата си, да носят дълги и широки дрехи и да избягват ярки цветове.
Кюрдката изпадна в кома и почина в болница в столицата Техеран три дни след задържането си. Полицията отрича върху нея да е било упражнено насилие и в началото обясняваше смъртта на Амини със сърдечен проблем. Само че семейството на младата жена твърди, че тя е била в отлично здраве. Роднините ѝ заявиха, че на Махса е бил нанесен тежък побой от страна на т.нар. морален патрул, който е довел до смъртта ѝ. Много иранци се усъмниха в обстоятелствата около кончината ѝ – погребението ѝ в Сакез прерасна в протестна акция, която обхвана Техеран и скоро се разпространи в стотици градове. Това бързо излезе и извън границите на Ислямската република, тъй като активисти за правата на човека излязоха на демонстрации в големи градове като Истанбул, Берлин и Торонто.
Само за няколко дни протестните акции ескалираха. Иранците палеха огън по улиците, хвърляха предмети по полицията и премахваха плакати, изобразяващи върховния лидер Али Хаменей. Жените по целия свят все още режат косите си демонстративно в знак на солидарност. Иранците превземаха административни сгради, а полицията отвърна с репресивни действия и дори започна да влиза с взлом в домовете на хората.
Президентът Ебраим Раиси назначи разследване за обстоятелствата около смъртта на Амини, но на всички беше ясно, че режимът ще иска случаят да бъде потулен бързо и нравствената полиция да бъде оневинена. Още през септември Раиси даде да се разбере, че ще търси отговорността отвъд границите на Ислямската република, атакувайки САЩ пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк, след като Вашингтон санкционира моралния патрул.
В началото на октомври започна да се разпространява конспиративна теория за смъртта на Махса Амини. Тя бе с първоизточник военизираната ислямска организация и партия Хизбула, базирана в Ливан. Според теорията 22-годишната жена се е самоубила, за да даде съвсем целенасочено началото на масовите безредици в Иран. Бейрутският телевизионен канал "Ал-Манар", финансиран от Хизбула, излъчи сегмент, в който се набляга на думите на върховния лидер Али Хаменей от 3 октомври – че Амини е починала при "мистериозни обстоятелства". Водещият Абдо Лакис повтори твърдението на Хаменей, че иранските сили за сигурност не са наранили жената, и заяви, че тя е изработила план заедно с израелски агенти да се самоубие, докато е била в ареста.
Няколко дни по-късно иранските власти обявиха официалния резултат от "разследването". На 8 октомври те публикуваха доклад, в който твърдят, че кюрдката е починала от "основно заболяване". Това разяри още повече активистите от Кюрдската група за защита на правата на човека Hengaw и от базираната в Норвегия група за човешките права в Иран, както и гражданите на Ислямската република.
Демонстрациите започнаха да надвишават по мащаб "Зеленото движение" от 2009 г., провело се след президентските избори тогава, и се превърнаха в най-сериозното предизвикателство за режима от създаването на Ислямската република през 1979 г. Протестите продължават и до днес, ще продължат и в бъдеще с цел сваляне на деспотичния режим.
Отговорът на режима - брутални репресии
"Още в първия ден, в който излязох на улицата, полицаите най-неочаквано ни обградиха и започнаха да ни бият с палките си". Този разказ на иранка пред германската медия АРД от средата на септември показа ясно какво се случва в Иран. Организациите за защита на човешките права скоро започнаха да отчитат и смъртни случаи сред протестиращите, като на 24 септември те вече бяха 35, три дни по-късно – 76, а днес са стотици, включително и служители по сигурността, влезли в сблъсък с демонстранти.
Още тогава се появиха данни, че властите лека-полека губят контрол и някои полицаи преминават на страната на протестиращите, които превземаха сгради и складове, хвърляйки коктейли "Молотов". Междувременно демонстрациите в знак на солидарност продължиха по целия свят, включително пред посолството на Иран в България.
Режимът директно извади тежки оръжия в края на септември в опит да разпръсне тълпите по улиците на 31 от 32-те провинции на Иран. Някои служители призоваха властите да се съобразят с исканията на гражданите – като аятолах Хосейн Нури Хамедани, но това така и не се случи. Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) явно откри външен враг, обвинявайки кюрдските милиции в Иракски Кюрдистан, които са срещу режима и според КГИР подпомагат демонстрантите. Седмици наред гвардията обстрелваше позиции на тези групировки край границата с ракети и дронове камикадзе, убивайки военни и ранявайки цивилни. Отне доста време, преди напрежението по тази линия да стихне.
Отделно, режимът започна да държи гражданите в пълно информационно затъмнение, за да потуши протестите. Ислямската република засили цензурата с помощта на китайския модел – приложения като търсачката на Google, Instagram, Twitter и WhatsApp бяха блокирани, за да се възпрепятства организацията на демонстрантите и тяхната координация.
На 9 и 10 октомври властите извадиха оръжие и разпръснаха масов протест в северозападния град Сенендедж. Стреляха безразборно по граждани на улицата и според активисти са убили няколко жители на града, включително 7-годишно дете. По това време се съобщаваше за убийства на най-малко 28 деца. Един от фрапантните случаи беше убийството на 15-годишно момиче, пребито от силите за сигурност в училището ѝ в северозападния град Ардабил. Асра Панахи загина в болница от раните си.
Служителите по сигурността са обвинявани от активистите и за убийството на тийнейджърката Ника Шакарами. В социалните мрежи се появи видео точно преди смъртта ѝ през септември, когато протестира със запалена забрадка. По-късно 16-годишното момиче изчезна и стана ясно, че е било убито. Хадис Наджафи последва съдбата ѝ – 22-годишната жена е била застреляна от силите за сигурност в град Кередж на 21 септември. Според Амнести Интернешънъл друго 16-годишно момиче - Сарина Есмаилзадех, е починало, след като е било жестоко ударено по главата с бухалки от силите за сигурност по време на протестите в Кередж на 23 септември.
Сериозен отзвук предизвика арестът на протестиращия Хосейн Ронагхи, подложен на брутален арест от силите за сигурност. Блогърът и активист беше задържан през ноември без никакви мотиви. Спешно се нуждаеше от медицинска помощ, но му бе отказано лечение. Правозащитникът беше хвърлен в затвора и това доведе до ескалация на демонстрациите. Преди три седмици Хосейн Ронагхи беше пуснат под гаранция и най-накрая откаран в лечебно заведение. Мъжът е отказвал да яде в продължение на 64 дни, твърди баща му Ахмад.
Появиха се и обезпокояващи кадри - как иранските сили за сигурност са стреляли по бягащи по улиците хора с оръжие, монтирано на задната част на пикап. 30 септември пък ще се запомни като "Кървавия петък", тъй като тогава силите за сигурност потушиха агресивно протестите в Захедан, провинция Систан и Белуджистан. Загинаха десетки граждани. На 10 ноември пък се появи видео, на което се вижда как властите стрелят по хора, танцуващи на площад в град Рещ. Била е убита жена. Най-малко петима души бяха убити от офицерите на базар в югозападния град Изех. В средата на ноември униформените убиха 17-годишен протестиращ в родния град на Махса Амини, което разпали още повече протестите.
Междувременно режимът започна да арестува и чуждестранни граждани, включително няколко французи. Иран се е опитал да отвлече или убие британци поне 10 пъти тази година, твърдят от МИ5. Общо бяха арестувани над 40 чужденци.
Сред наистина ужасяващите репресивни действия на властите няма как да не се отбележи нарушаването на правата на децата. В материал на „Ню Йорк Таймс“ от 14 ноември се твърдеше, че силите за сигурност са пратили между 500 и 1000 непълнолетни в центрове за задържане. Там режимът принуждава децата да минат „поведенческа терапия“ с духовник и психолог. На тези, които се противопоставят, им се дават психиатрични лекарства.
Друг плашещ акцент са разказите пред CNN на потърпевши от насилието на режима. Няколко жени разкриха, че силите за сигурност в Иран изнасилват жени, деца и мъже, след като ги арестуват.
Смъртни присъди и екзекуции в Иран
До средата на декември режимът издаде общо 11 смъртни присъди на арестувани протестиращи, обвинявайки ги, че са "врагове на Аллах". Най-често обвиненията са за това, че задържаните са ранили или убили служители по сигурността. Демократичният свят се обяви против бруталните действия на Техеран, но въпреки това бяха извършени две публични екзекуции. За жалост, скоро се очакват и още, а други 15 души, които не са осъдени на смърт, също са заплашени от убийство, според "Амнести Интернешънъл".
Първото обесване беше извършено на 8 декември, а жертвата е 23-годишният Мохсен Шекари. Той бе обвинен, че на 25 септември е блокирал главен път в Техеран и е ранил с нож член на паравоенните сили "Басидж". Втората екзекуция е станала по същото време, но бе обявена по-късно от властите - обесеният този път беше Маджидреза Рахнавард от град Машхад. Според Iran Human Rights той е бил принуден чрез насилие от властите да признае, че е извършил престъпление.
Това е честа практика в Ислямската република. На 20 декември излязоха нови доказателства, че режимът измъчва арестуваните демонстранти, за да изтръгне от тях принудителни признания. Адвокатът на един от задържаните и осъдени на смърт, твърди, че службите за сигурност пускали електрошок на клиента му и го пребили, докато не признал, че е убил офицер. Друг арестуван разказва на баща си, че властите са го измъчвали, докато не си признае, че е убил член на паравоенната организация "Басидж".
Режимът започна да повдига обвинения срещу арестуваните демонстранти в началото на ноември. Тогава бяха оповестени публично обвиненията срещу около 1000 протестиращи за един ден. Рекордът за осъдени демонстранти пък бе отчетен на 13 декември, когато в Техеран присъди за затвор получиха 400 души. 160 от тях ще лежат между пет и десет години.
Група от 227 депутати в иранския парламент призова през ноември съдебната власт да издаде смъртни присъди за хората, арестувани по време на антиправителствените протести. Само народни представители от най-засегнатите от демонстрациите райони поискаха диалог с протестиращите. Общо взето, режимът обяви, че е готов да изслуша поне част от исканията на гражданите, но на практика това така и не се случи.
Върховният лидер Али Хаменей и войната срещу "чуждестранния враг"
Още в началото на протестите всички се питаха къде е върховният водач Али Хаменей, който отмени няколко свои участия през септември и липсваше дълго от публичното пространство, след като протестите започнаха. Съобщаваше се, че той не е в добро здравословно състояние, тъй като точно тогава е претърпял операция на червата. Заговори се за избор на негов наследник, като един от основните претенденти е синът му, но върховният водач изглежда, че няма да сдаде позицията си.
На 3 октомври Хаменей най-сетне се появи и обвини за безредиците основните врагове на Иран – САЩ и Израел. "Казвам ясно, че тези бунтове и несигурността са организирани от Америка и окупационния, лъжлив ционистки режим (б.а. - Израел), както и от техните платени агенти, с помощта на някои предатели иранци в чужбина", заяви той. Също така предупреди силите за сигурност да останат в готовност да потушават още демонстрации в бъдеще.
По-късно иранските военни лидери добавиха и Саудитска Арабия към лагера на врага и обещаха да отвърнат на "удара". Това се случи на 8 октомври, когато милиции, подкрепяни от Иран, извършиха ракетна атака срещу американска военна база в Североизточна Сирия. На 6 ноември САЩ активираха военни самолети в Персийския залив заради данните, че Техеран готви нападение срещу Саудитска Арабия и Иракски Кюрдистан.
На 20 октомври иранският режим заплаши и Азербайджан заради твърдения, че страната е приела израелски разузнавателни агенти. Беше построен мост край границата, а Техеран нареди и военно учение в региона.
Противниците на режима на аятолаха в Иран
Дори роднините на Али Хаменей се обърнаха срещу него – в края на ноември племенницата на върховния водач Фаридех Морадхани беше арестувана, след като призова чуждестранните правителства да скъсат връзките с Ислямската република. Тя подкрепи масовите протести с думите: "О, свободни хора, бъдете с нас и кажете на правителствата си да спрат да подкрепят този убийствен режим, който убива деца". По-късно беше осъдена на три години затвор.
Няколко седмици по-късно майката на Морадхани и сестра на върховния водач – Бадри Хосейни Хаменей, също се обяви в подкрепа на протестиращите. Тя призова служителите на силите за сигурност да спрат да поддържат режима. "Надявам се скоро да видя победата на народа и свалянето на тази тирания, управляваща Иран", заяви тя. Все още няма информация дали властите са предприели арест и срещу Бадри Хосейни.
Известни личности като актриси и футболисти се превърнаха в основни рупори на протестното движение. Две известни актриси бяха арестувани заради публичната си подкрепа за демонстрациите – Хенгамех Газиани и Катайон Риахи. Те бяха обвинени в заговор и действия срещу иранските власти. През декември беше арестувана още една актриса - носителката на "Оскар" Таранех Алидоости. Нейните известни колеги от Запада като Ема Томпсън и Марк Ръфало настояха за незабавното ѝ освобождаване.
Футболната легенда Али Даеи пък се сбогува с бизнеса си – ресторант и бижутериен магазин – заради това, че се обяви срещу Хаменей и хората му.
А националният отбор на Иран отказа да изпълни химна в първия мач на Световното първенство по футбол в Катар, което беше знак на солидарност към протестиращите граждани у дома. Само че режимът е заплашил играчите. Според различни източници – Техеран и Доха са се разбрали да следят взаимно дали ирански фенове ще протестират на Мондиала, в публиката дори е имало гвардейци от КГИР.
Най-големият лидер обаче сякаш е видният сунитски духовник Мулана Абдол Хамид. Той публично застана срещу Хаменей, обедини хиляди протестиращи около себе си и върховният водач дори пращаше делегация в провинция Систан и Белуджистан, която да сплаши Хамид. Демонстрантите яростно го защитават – заявиха, че той е тяхната "червена линия", което значи, че арест или нещо повече срещу духовника ще предизвика нова ескалация.
Как студенти и ученици станаха лидери на протестите
Младежите вдъхнаха живот на демонстрациите и те бързо започнаха да се разпространяват в кампусите на университетите, в самите университетски зали и дори в класните стаи на гимназиите. Всечко започна в кампуса на Технологичния университет "Шариф" в столицата Техеран, когато в началото на октомври имаше стрелба – властите бяха решили да се разправят със студентите, опитали са да влязат при тях, но младежите са затворили всички врати. В крайна сметка имаше стотици арестувани. Брутални репресии имаше и в университета в Табриз на 2 октомври, когато властите използваха бухалки и пушки, раниха ротестиращи и арестуваха около 300 студенти.
Ученичките в много училища пък започнаха да свалят задължителните забрадки и дори няколко пъти се подиграха на гостуващи членове на режима.
Оттогава насам протестите в образователните институции не стихват, а постепенно се обособиха т.нар. младежки квартални групи, координиращи протестиращите във всеки град и организиращи демонстрации. На 11 декември "Обединената квартална младеж" - организацията, която е лидер на протестите и обединява около 30 по-малки групи - публикува политически манифест от 43 точки. В него се набляга на равенството и личните свободи и се призовава за създаване на демократично, народно правителство. Групата приветства етническото, половото, политическото и религиозното многообразие.
Санкции срещу Иран
Първи САЩ и Великобритания наложиха санкции на високопоставени лица от сферата на сигурността и политически фигури в Иран, както и на т.нар нравствена полиция. Лондон се задейства на 10 октомври, когато наказа началника на моралния патрул Мохамед Гачи и още петима водещи политически служители от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Веднага след това Иран призова британския посланик Саймън Шърклиф.
На 20 октомври ЕС наложи санкции на Иран, но за съвсем друго – че доставя дронове на Русия за войната ѝ в Украйна. На 14 ноември блокът разшири наказателните мерки заради репресиите на режима. В черния списък на блока бяха добавени 29 лица и три организации, включително двама военнослужещи и аерокосмическите сили на Корпуса на гвардейците.
На 12 декември ЕС обяви, че ще бъдат наложени още санкции срещу Революционната гвардия, отговорна за екзекуциите и насилието срещу невинни хора – по думите на германския външен министър Аналена Бербок.
Що се отнася до нравствената полиция, през декември се заговори, че тя е закрита поради липса на персонал. Съобщението беше разпространено от западни медии, които цитираха думи на главния прокурор Мохамад Монтазери. Само че режимът побърза да направи важно уточнение – правоприлагащият орган не спира да съществува, просто броят на патрулите бил намален, вероятно заради недостига на служители от други сектори на полицията, заети с потушаването на протестите. Още от октомври се говореше за премахване на нравствената полиция и закона за задължителния хиджаб. Въпреки че режимът заговори, че може да направи някои отстъпки, до реални действия към момента не се е стигнало.
През декември гражданите пък бяха призовани да започнат да теглят спестяванията си от банките в Иран, като организаторите на протестите заявиха, че хакерската група Anonymous ще осъществи кибератака срещу финансовите институции. Централната банка на Иран веднага отговори - обяви, че скоро може да увеличи лихвените проценти по банковите депозити, което вероятно ще възпре гражданите да теглят парите си. Малко по-късно режимът смени версията за протестите и заяви, че те били подклаждани от "икономическите проблеми" на страната.
Равносметката
За около три месеца и половина са били арестувани над 18 400 протестиращи. Според базираната в САЩ агенция за човешки права HRANA – най-малко 506 души са били убити от началото на протестната вълна (към 19 декември). Сред тях 69 са под 18-годишна възраст. Издадените смъртни присъди са 11, две от които вече изпълнени. Още 15 души, които не са осъдени на смърт, също обаче са изправени пред риск да бъдат екзекутирани, според Amnesty International.
Снимки: Getty Images
