Бельо, празна бутилка и свежи отпечатъци от стъпки издават признаци на мигранти, които се промъкват около нова стена по границата между Турция и Иран и разпалват притесненията в Европа след възхода на талибаните в Афганистан. Афганистанците, които стигат дотук, прекарват дни, криейки се от правоохранителните органи, и нощи, измисляйки начини да стигнат до големи градове като Измир и Истанбул, преди да намерят контрабандисти, които да ги отведат в Европа.
"Идвам от Кандахар. Бях на път от 25 дни", казва 18 -годишният Мохамед Ариф, който платил 700 долара на турски контрабандист, но беше оставен много преди да успее да стигне до Истанбул.
"Опасно е да се връщаме. Къде бихме отишли?",пита той в Дари.
Светкавичната офанзива на талибаните възроди спомени в Европа за бежанската криза през 2015-16 г., която Турция помогна да бъде спряна, като приюти милиони хора в замяна на милиарди долари помощ.
ООН не е регистрирала никакви „мащабни“ движения през афганистанските граници в отговор на изтеглянето на американските войски и завръщането на фундаменталисткия режим на власт след 20-годишна война.
Представители на ЕС казват, че броят на преминаванията в Европа афганистанци е намалял с приблизително 40 процента през първите шест месеца на годината поради ограниченията, свързани с коронавируса на границата.
Но младите афганистанци като Ариф дават причини за притеснение както на държавите от ЕС, така и на Турция - където общественото мнение срещу мигрантите се обръща.
„Ако не беше това нещастие, нямаше да дойдем тук“, казва Ариф за талибаните. Усещайки настроението на нацията, турският президент Реджеп Тайип Ердоган се зарече да сложи „напълно стоп“ на незаконните пресичания на мигранти.
По протежение на 534-километровата граница с Иран се издига 243-километрова бетонна стена, покрита с бодлива тел и оградена с окопи. Турските представители заявиха пред AФП, че вече са построени 156 километра, което значително ограничава мигрантския поток.
Но служители по сигурността казват насаме, че се смята, че десетки хиляди афганистанци се струпват на иранска страна на границата.
Ариф и десетки други афганистански - всички те мъже - прекосяват участък без граници и след това намират временен подслон в Татван, на западния бряг на езерото Ван.
„Афганистан е свършен“, казва Накивила Икбали, на 19 години, чието 15-дневно пътуване от Мазари-Шариф в Афганистан го отвежда до Пакистан и Иран. "Сега ще бъде още по -лошо. На 19 съм. Бих искал да ходя на училище или в джамия, но животът ми го няма."
Други като 17-годишния Арман Ахмади правят втория си опит за бягство. Той бил депортиран миналата година, след като е заловен в Истанбул, където работи незаконно като бръснар и казва, че би искал да се установи завинаги в Турция. "Вашата държава (Турция) ми казва да отида в Афганистан, но има война", каза той. "Не искам да отида в Европа. Ако Турция ми осигури подслон, искам да остана."
До 2013 г. Турция презаселваше афганистанците в трети страни, предимно в Европа и приятелски настроени към бежанците места като Канада.
Тази практика приключи, когато държавите-членки на ЕС обявиха Афганистан за безопасен поради присъствието на НАТО.
Официалните данни показват 120 000 афганистански бежанци в Турция и до 300 000 афганистански мигранти без документи. Тези числа са по -малки от 3,6 милиона бежанци от съседна Сирия.
Метин Корабатир, бивш говорител на Турция за агенцията на ООН за бежанците ВКБООН, заяви, че западната съседка на Афганистан Иран е успяла да поеме миналите мигрантски потоци.
„Там имаше два милиона афганистанци по време на съветското нашествие през 1979 г.“, каза той пред AФП. Но той добави, че години на ръководени от САЩ санкции, свързани с ядрената програма на Техеран, опустошиха икономиката на Иран, правейки ситуацията по-нестабилна.
"До каква степен Иран би могъл да осигури защита на новодошлите, все още не знаем", каза Корабатир.
Обратно край железопътните релси в Татван афганистанците размишляват над разрушенията, които са оставили след себе си.
16 -годишният Мохамед Замир не вижда бъдеще без помощ от други страни. „Талибаните ще ви убият, ако отидете на училище, те ще ви убият, ако застанете на страната на правителството“, каза Замир.
„И правителството ще ви убие, ако застанете на страната на талибаните“, каза той, припомняйки живота преди превземането на Кабул от талибаните.
