Шри Ланка предприе значителна стъпка към забрана на бурката на публични места и други покривала от съображения за националната сигурност.
Министърът на обществената сигурност Сарат Веерасекара каза пред Би Би Си, че е подписал заповед на кабинета, която сега се нуждае от одобрение от парламента.
Длъжностни лица казват, че очакват забраната да влезе в сила много скоро.
Ходът идва близо две години след вълната от координирани атаки срещу хотели и църкви на Великденската неделя. Атентатори-самоубийци се насочиха към католически църкви и туристически хотели, убивайки над 250 души през април 2019 г. Войнствената групировка "Ислямска държава" заяви, че е извършила атаките. Докато властите издириха бунтовниците, беше внедрена спешна краткосрочна забрана за покривала на лица в преобладаващата от будисти нация. Сега правителството смята да го въведе за постоянно.
Веерасекара каза пред репортери, че бурката е "знак за религиозен екстремизъм, който се е появил наскоро". Той добави, че това „засяга националната сигурност“ и че е наложена постоянна забрана.
"Така че подписах това и то ще бъде приложено много скоро", каза той.
Правителството планира да забрани над 1 000 ислямски училища медресе, които според него нарушават националната образователна политика.
„Никой не може да отвори училище и да преподава на децата каквото си иска. Това трябва да бъде според правителствена, образователна политика. Повечето от нерегистрираните училища преподават само арабски език и Корана, така че това е лошо", каза Веерасекара.
Хилми Ахмед, подпредседател на мюсюлманския съвет на Шри Ланка, заяви пред Би Би Си, че ако служителите имат проблеми с идентифицирането на хората в бурки, „няма да има възражения от никого за премахване на покривалото на лицето с цел установяване на идентичност“.
Той каза, че всеки има право да носи покритие за лице, независимо от вярата си: "Това трябва да се разглежда от гледна точка на правата, а не само от религиозна гледна точка."
Планираните от правителството ходове следват заповед от миналата година, която направи кремацията на жертвите на Covid-19 задължителна, в съответствие с практиката на мнозинството будисти, но срещу желанието на мюсюлманите, които погребват своите мъртви. Тази забрана беше отменена по-рано тази година след критики от страна на САЩ и международните правозащитни организации.
Миналият месец сесия на ООН по правата на човека разгледа нова резолюция относно нарастващите проблеми с правата в Шри Ланка, включително относно отношението към мюсюлманите. Шри Ланка бе призована да държи под отговорност нарушителите на човешките права и да предоставя правосъдие на жертвите на своята 26-годишна гражданска война. В конфликта от 1983-2009 г. загинаха поне 100 000 души, предимно цивилни от малцинствената тамилска общност. Шри Ланка категорично отрече обвиненията и помоли страните членки да не подкрепят резолюцията.
