Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

На ръба на война в Южнокитайско море - ще се стигне ли до сблъсък между Китай и САЩ?

11 октомври 2021, 21:00 часа • 7766 прочитания

Военното напрежение между Пекин и Тайпе достигна своя връх. Министърът на отбраната на Тайван Цю Гочжен обвини Китай, че се подготвя за война.

Ситуацията около Тайван ескалира рязко този месец. От началото на октомври почти 150 китайски военни самолети, включително стратегически бомбардировачи H-6, които могат да пренасят ядрено оръжие, са посетили въздушното пространство край бреговете на островната държава. Те не са нарушили границата, но тайванските власти се опасяват от открит конфликт, пише РИА Новости.

Според Цю Гочжен това е най-тревожната ситуация за последните 40 години и дори малка небрежност или грешно изчисление може да предизвика криза.

Чен Ху, изследовател в аналитичния център Тайхе, коментира пред изданието, че Пекин активно увеличава военния си бюджет и оръжия, за да защити икономическите си интереси в Южнокитайско море, както и да върне Тайван под своята юрисдикция. По думите му влиятелни международни сили използват независимостта на островната държава като разменна монета в геополитическата им игра срещу Китай.

Като съюзник на Тайван САЩ държат под око ситуацията в региона. "Ние сме дълбоко загрижени от провокативната военна дейност на Китай в близост до Тайван, която дестабилизира и подкопава мира в региона", заяви говорителят на Държавния департамент на Съединените щати Нед Прайс. И подчерта, че ангажиментът на САЩ към Тайпе остава в сила и те ще продължат да подкрепят своите приятели и съюзници.

Китайското външно министерство реагира остро на това, настоявайки САЩ да не нарушават принципа на "единен Китай" и да спрат да помагат на "сепаратистите" с продажба на оръжия и обучение на тайванската армия и флот. Според "Уолстрийт джърнъл", американските военни инструктори действат на острова повече от година - те обучават специални части от сухопътните и военноморските сили.

Трябва да се признае, че Тайван има всички основания да се страхува от нашествие. Още през 2005 г. Китай прие закон "За противодействие на разделянето на страната", според който Китайската народна република (КНР) си осигури правото да използва военна сила при опит на "подривни елементи, искащи независимостта на Тайван, да отделят острова от Родината". Разбира се, това предизвика остър протест от страна на американците, които припомниха, че е недопустимо да се решава проблемът с единството на Китай със сила.

По същото време Пекин започна активно да увеличава военните си разходи като обърна особено внимание на флота си. Бяха построени десетки нови кораби, включително атомни подводници. Интересното е, че през юли 2017 г. най-новата десантна платформа MLP 868 Donghaidao и проектът 071 Jinggangshan бяха изпратени до бреговете на Джибути, за да построят първата китайска чуждестранна военна база. Кораби от типа MLP (Mobile landing platform - Мобилна десантна платформа), освен КНР, имат още само САЩ. Американците пуснаха първата през 2013 г., само две години по-рано от китайците.

Пентагонът класифицира MLP като експедиционни мобилни бази за поддържане на мащабни амфибийни операции както на американските граници, така и на голямо разстояние от базите на САЩ. Всъщност Donghaidao е автономно военноморско подразделение, способно бързо да организира плацдарм по крайбрежието на противника за десант на основните сили. Платформата разполага с просторни трюмове, има собствена флотилия от десантни лодки, хеликоптерни площадки и помещения за военнослужещи.

Освен това базата в Джибути за Китай представлява не само консолидирането на военно присъствие в стратегически важния за световната търговия Аденски залив, но и разширяване на международното влияние. Всъщност не по-малко важно е, че безлюдните райони на африканското крайбрежие са идеална тренировъчна площадка за десантни операции на вражеска територия.

Дали наистина ще избухне съвсем скоро военен конфликт между двете най-големи световни сили, скоро ще разберем.

Още: Американска подводница се удари в неизвестен обект в Тихия океан

Елена Страхилова
Елена Страхилова Отговорен редактор
Новините днес