"Това може да се случи всеки момент и трябва да сме подготвени - Северна Корея може да се срине", каза неотдавна южнокорейският президент Юн Сук Йел. Сходно мнение споделя пред АРД и финансовият експерт Чо Тайонг, който вече от години събира данни за икономиката на комунистическата държава. Негов основен източник на информация са статистическите данни за износа и вноса между Северна Корея и Китай, които редовно се публикуват от Китай.
Сведения от бежанци и от сателити
Друг перспективен източник са севернокорейските бежанци. В Южна Корея има вече близо 33 000 от тях, като най-ценни сведения могат да предоставят тези, които работят като журналисти и използват предишните си контакти в родината, за да публикуват сведения за цените на ориза или на бензина, казва Чо пред АРД. Същевременно обаче бежанците стават все по-малко - през 2021 година те са били едва шейсет и трима - с близо 1000 по-малко, отколкото през 2019 година.
Чо и неговият екип не контактуват директно с бежанците, но ползват данните от допитванията, правени от университета в Сеул. В тях става дума основно за делнични въпроси, обяснява Чо: "Колко висока е била заплатата Ви? Как печелехте парите си? Какво е потреблението Ви? За какво плащате? Какви предмети потребявате? Колко високи са разходите за наем?". Пред АРД експертът казва, че разликата в доходите между Северна и Южна Корея е огромна: напоследък средната годишна заплата в Южна Корея е 35 000 долара, в Северна - само 1000.
За информация се разчита и на сателитните снимки, от които например може да се установи къде и колко осветление има през нощта в Северна Корея – това също помага да се правят определени изводи за икономиката. Или пък се прави сравнение между сателитните снимки от различни периоди и се следи дали нещо се е променило.
Всяка информация се поставя под въпрос
Известно е, че по време на пандемията севернокорейската икономика, а и хората преживяха много тежка криза. Свидетелство за това бяха нарасналите цени на основни храни като ориза или царевицата. Добивът на зърнени храни е спаднал, но все пак не така радикално, както през 1990-те години.
В тази връзка "Дойчландфунк" припомня, че тогава над един милион души в Северна Корея загинаха от недохранване по време на големия глад, настъпил при разпадането на Съветския съюз. Изданието цитира и данни за сегашното състояние на севернокорейската икономика, изнесени от Централната банка в Сеул: обемът на външната търговия на Северна Корея е спаднал до едва 710 милиона долара. Икономиката продължава да е в спад, а единствено изключение правят горското стопанство и земеделието. Всички останали браншове са в катастрофално състояние – най-вече индустрията и секторът на услугите.
Финансовият експерт Чо обаче признава, че на всички събрани информации трябва да се гледа с известно съмнение. Не е изключено бежанците да преувеличават и да си измислят, а данните за износа може и да не са съвсем точни. Това се отнася най-вече до пестеливите сведения, които Северна Корея поднася на международните организации - например на Световната здравна организация по време на пандемията от коронавирус.
Реалистично ли е обединението?
Както изтъква Чо пред АРД, в контекста на огромните разлики в доходите между Северна и Южна Корея - далеч по-големи, отколкото навремето между двете части на разделена Германия, едно евентуалното обединение на Корейския полуостров вероятно би преминало по-различно, отколкото във Федералната република. "Смятаме, че постепенната интеграция е по-необходима от радикалната", казва той.
Източник: Дойче веле
