Турският президент Реджеп Ердоган се появи на живо в ефира на CNN Turk, след като в Турция има опит за военен преврат и най-високопоставения турски генерал е пленен.
Ердоган даде кратко интервю пред телевизията, с което показа, че е добре и не е бил пленен. Той обеща да има сериозно наказание за превратаджиите и призова турския народ да излезе по площадите и улиците, като заяви, че тогава военните няма да има какво да направят. По Турската държавна телевизия обаче военни твърдят, че превратът е извършен. Те също са заявили, че Ердоган е невредим.
По държавната гръцка телевизия ERT показаха кадри от Истанбул, на които се виждат хора, излезли на улиците и аплодиращи танковете на армията!
Erdogan On Mobile Phone Screen Live On CNN Turk https://t.co/bOX10INcXj pic.twitter.com/ME0xOj9r4f via @Hevallo
— Liveuamap (@Liveuamap) 15 юли 2016 г.
Агенция Anadolu съобщи, че Ердоган е пристигнал на летище Ататюрк в Истанбул.
Възможността да се стигне до преврат в Турция всъщност не е нещо, което сериозни анализатори не предвидиха.
На 21 март тази година анализаторът Майкъл Рубин публикува материал в AEI.org със заглавие „Може ли да има военен преврат в Турция?”. „Не е само ситуацията на напрежение заради кюрдите и „Ислямска държава” – дълговете в частния сектор растат неконтролируемо, туристическият сектор е в „свободно падане”, същото е положение и с турската лира. И, разбира се, поведението на турския президент Реджеп Ердоган – той се разправя с политическите си опоненти, хвърляйки ги в затвора, превзема медии (бел. ред. – емблематичен е случаят с вестник „Заман”). Корупцията процъфтява, а дори в управленските кръгове вървят слухове, че параноята на Ердоган става неконтролируема”.
В Турция още от времето на Кемал Ататюрк армията е считана за пазител на светската държава. В най-новата история на югоизточните ни съседи има достатъчно примери, при които военните се намесват директно в управлението на държавата. Последният такъв случай е от 1980 година. Тогава превратът се води от генерал Кенан Еврен. По това време начело на Турция е Сюлейман Демирел.
Превратът е заплануван за 11 юли 1980 г., но е отложен след предложение за вот на недоверие към правителството на Демирел. Вотът е отхвърлен на 2 юли.
На 7 септември 1980 г. Еврен и 4 командири решават да отхвърлят цивилното правителство. На 12 септември Съветът за национална сигурност, начело на който е Еврен, обявява преврата по националния канал. Съветът разширява военното положение, разпуска парламента на страната и правителството, суспендира конситуцията и забранява всички политически партии и синдикални организации.
На 29 юни 1981 г. военната хунта назначава 160 души за членове на надзорно събрание, за да създадат новата Конституция на Турция. Тя включва ясни граници и ограничения на правилата за гласуване за президент, които са една от причините за преврата.
На 7 ноември 1982 година новата конституция е подложена на гласуване с референдум и е приета с 92 % от гласовете. На 9 ноември същата година Кенан Еврен е назначен за президент на Турция за следващите 7 години. След одобряването на референдум за нова конституция през юни 1982 година Кенан Еврен организира общи избори, проведени на 6 ноември 1983 година. След изборите през 1983 г. идва на власт Партията на отечеството на Тургут Йозал, която съчетава неолиберална икономическа програма с консервативни социални ценности.
