Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Демографска криза удря Япония - населението се е стопило със стотици хиляди

27 юли 2023, 13:49 часа • 2379 прочитания

Кризата с населението на Япония става все по-дълбока. През изминалата година броят на гражданите е намалял с повече от 800 000 души - подобно на тенденциите, наблюдавани и в други страни от Източна Азия.

Към 1 януари 2023 г. общият брой на населението на Япония е 125.4 милиона души, като включва както японци, така и чужденци. Това гласят данни, публикувани в сряда от министерството на вътрешните работи в Токио.

Чужденците са все повече, японците - по-малко

Броят на чуждестранните жители се е увеличил с близо 289 500 души в сравнение с предходната година - значителен ръст от над 10%.

Броят на японците обаче се е свил с 800 523 души, което бележи 14-а поредна година на спад след пика през 2009 г., съобщи министерството.

За първи път във всички префектури в страната се наблюдава намаление на броя на японските граждани, заяви говорител на местното МВР пред CNN.

Въпреки това, поради нарастването на броя на чуждестранните жители, в столицата Токио се наблюдава леко увеличение на общия брой на всички жители, независимо от тяхната националност.

Още: Над 84 милиона: защо расте населението на Германия

Рекордна смъртност

Броят на смъртните случаи през миналата година също достигна рекордно високи стойности - 1.56 милиона. Това е по-малко от половината от броя на регистрираните раждания - само 771 801 новородени.

Повече от десетилетие смъртните случаи в Япония са над нивата на ражданията, което представлява все по-голям проблем за ръководителите на третата по големина икономика в света. Сега те са изправени пред нарастващ брой възрастни хора, както и пред намаляваща работна сила, която да финансира пенсиите и здравеопазването.

Населението на Япония непрекъснато намалява след икономическия бум през 80-те години на миналия век, като коефициентът на плодовитост е 1.3 - далеч под този от 2.1, необходим за поддържане на стабилно население при липса на имиграция.

Още: Демографската криза в Япония се задълбочава. Каква е причината?

Страната има и една от най-високите очаквани продължителности на живота в света. Според правителствени данни през 2020 г. почти един на всеки 1500 души в Япония е на 100 или повече години.

Тенденция

Китай, Южна Корея, Сингапур и Тайван преживяват подобни кризи, като се борят да насърчат младите хора да имат повече деца в условията на нарастващи разходи за живот и социално недоволство. Тези тревожни тенденции предизвикаха предупреждението на министър-председателя Фумио Кишида през януари, че Япония е "на ръба на невъзможността да поддържа социалните си функции".

ОЩЕ: Япония: Заради ниската раждаемост сме на ръба да функционираме като общество

В стремежа си да запълнят тези празнини и да балансират населението японските власти през последните години настояват за повече чуждестранни жители и работници - нелека задача в една силно хомогенна страна със сравнително ниски нива на имиграция.

През 2018 г. японските законодатели одобриха промяна в политиката, предложена от бившия премиер Шиндзо Абе, с която се създадоха нови категории визи, позволяващи на около 340 000 чуждестранни работници да заемат висококвалифицирани или нископлатени работни места. А през 2021 г. японското правителство заяви, че обмисля да разреши на чужденците, работещи на дадени квалифицирани работни места, да останат за неопределено време. Пандемията Ковид-19 обаче спря голяма част от този напредък, като страната затвори границите си за чужди граждани и наложи ограничения в много префектури.

Миналогодишен доклад на базирана в Токио изследователска организация установи, че до 2040 г. Япония се нуждае от около четири пъти повече чуждестранни работници в сравнение с 2020 г., за да постигне икономическите цели на правителството. Само че за да се постигне това, Япония трябва първо да създаде среда, която подкрепя човешките права на работниците мигранти, и да настоява за социална промяна, за да бъде по-приемлива към чужденците.

Още: Китай с нови мерки против демографската криза

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес