Бивша кралица на красотата на Мианмар се присъедини към етнически бунтовници срещу военната хунта в страната, публикувайки свои снимки с автомат, съобщи АФП.
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Още: Разбилият се в Казахстан самолет е бил свален от руска ракета: Световни агенции
Мианмар е в хаос и икономиката й е парализирана, откакто военните завзеха властта на 1 февруари, сваляйки гражданския лидер Аун Сан Су Чи. Хтар Хтет Хтет представи Мианмар в първия конкурс за красота Miss Grand International в Тайланд през 2013 г., състезавайки се срещу 60 претендентки в кръгове по бански костюми и национални костюми.
След осем години възход , блясък и далеч от джунглата на граничните региони на Мианмар, контролирани от етнически въоръжени групи, 32-годишната инструкторка по гимнастика публикува снимка на страницата си във Фейсбук тази седмица, облечена в черна бойна униформа и носеща автомат. „Времето дойде да отвърне на удара“, написа тя във Фейсбук. „Независимо дали държите оръжие, химикалка, клавиатура или дарите пари на продемократичното движение, всеки трябва да направи всичко, за да успее революцията.“
Във вторник се навършиха 100 дни от пуча, но смъртоносното насилие не възпира тълпите в Янгон да излязат по улиците с искане за връщане към демокрацията.
Още: Сирия: привърженици на диктатора Асад се бунтуват
Още: Турция понижи лихвения си процент до 47,5%
"Ще отвърна на удара, доколкото мога. Дори съм готова да се откажа от всичко. Готова съм дори да платя с живота си", написа Хтар Хтет Хтет от неизвестна гранична територия.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Арестуваха блогър, заснел мястото на падналия пътнически самолет в Казахстан (ВИДЕО, СНИМКИ)
Още: Южнокорейската опозиция е внесла импийчмънт срещу действащия президент
Тазгодишната състезателка за Miss Grand Myanmar Хан Лай също е откровен критик на военната хунта.
Превратът сложи край на десетилетния експеримент на страната с демокрация след половин век военно управление. Повече от 780 цивилни загинаха, а силите за сигурност се не спират с потушаването на масовите протести с жестоки репресии. Те застреляха демонстранти по улиците, арестуваха хора при нощни набези, заключиха журналисти и наредиха прекъсване на интернет. Хиляди хора от градските части на Мианмар са избягали в гранични региони, включително много от които са свързани с политическата партия на Су Чи и други, изправени пред арест заради участието им в протестното движение и стачките. Етническите въоръжени бунтовнически групи засилиха нападенията срещу военните и полицията през последните месеци, пораждайки опасения, че кризата в Мианмар може да се превърне в по-широк граждански конфликт.
