Конфликтът в Арцах доказа няколко неща, посочва в свой анализ в социалната мрежа фейсбук Ирини Зикидис.
Първо, това е замразен конфликт с дълбоки исторически корени. Към времето на замразяването му през 90те, обаче, и двете страни са извършили етнически прочиствания (историческата обективност изисква да се каже, че десетки хиляди азери, които живееха в териториите около оригиналната автономна арменска област също бяха изгонени от домовете им).
Второ, от този момент нататък тече "мирен процес" в някакъв формат, който не се е придвижил и на сантиметър.
Трето, Армения под властта на Пашинян и хората му обтегна до крайност отношенията си с Русия, което моментално създаде благоприятни условия за сегашната ескалация. Ердоган се възползва изключително умело от влошените отношения Армения – Русия, инициирайки настоящите военни действия, и Азербайджан започна военна операция. Да, именно Азербайджан я започна, а не както беше казало онова недоразумение, което ни беше президент 4 години, че „Армения нападна Азербайджан”.
Четвърто, макар и да инициираха мирни преговори, руснаците подчертано не заеха страна. Намекът им към Армения е пределно ясен „Защо Пашинян ни звъни за помощ? Нека ви помогне Западът. О, той не се ангажира? Само призовава за мир? Колко жалко”. Чух едно особено йезуитско изказване на Путин, който каза, че Русия няма да допусне нарушение на териториалната цялост на Армения, но не каза нито дума за Арцах!
Шесто, примирието издържа един час. Отново се водят боеве.
Седмо, този конфликт изглежда неразрешим по нормален начин в светлината на поне няколко обстоятелства:
Независима република Арцах не е призната от почти никого, дори и от самата Армения. Арцах в момента заема територии, които не покриват само етническите граници на старата им автономна област, а заема и части от азерското етническо землище.
И в крайна сметка, непризнатата република Арцах се намира в официално признатите от ООН граници на държавата Азербайджан. Тоест, международното право е на страната на Азербайджан.
Ето това е грозната картина на реалната политика - без никакви пристрастия. Грозна и мръсна. Кой е прав? Азербайджан, в чиято територия официално влиза Арцах? Или Армения, чието съществуване по принцип е застрашено от двата й съседа Турция и Азербайджан, а животът на 150 000 души виси на косъм?
Разбира се, аз съм на страната на Армения, по ред причини, първата от които е християнството, а последната – общата заплаха от един все по-агресивен съсед, който лекува вътрешноикономическите си проблеми, изнасяйки конфликт.
В общи линии, такава е съдбата на малките народи и замразените исторически конфликти. Най-големият ми страх е, че това лесно това може да се превърне и в наша съдба.
Моите приятели казват „Ама ние сме в НАТО. Това на нас няма как да ни се случи. НАТО ще ни пази”. „О, така ли, казвам аз. Дано сте прави. Ама тя и Гърция беше в НАТО през 1974, когато Турция отхапа северен Кипър и изби хиляди гърци.”
Да пази Господ", завършва тя.