Продължаващата война между Израел и Хамас ускорява връщането на вътрешните граници в Европейския съюз, като според анализатори тя слага край и на надеждите на Румъния и България за присъединяване към Шенгенското пространство. „Завръщането на насилието в Близкия изток вероятно ще отложи влизането на Румъния и България в Шенген", заяви в интервю за „Brussels Signal“ Алисън Мътлър, бивш кореспондент на АП.
Кои страни са в Шеген и как са го постигнали?
По думите му Италия възстанови граничния контрол на Словения на 18 октомври. След това на следващия ден Словения възстанови собствените си контролни пунктове с Хърватия и Унгария.
Испания предложи да се проведе гласуване за членството на двете страни в 27-членната Шенгенска безвизова зона по време на срещата на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС на 5 и 6 декември. За присъединяването на двете страни ще е необходим единодушен положителен вот. Австрия и Нидерландия вече наложиха вето на влизането на България поради проблеми с незаконната миграция, а Австрия наложи вето и на Румъния, обясни той.
Още: Въпреки добрите оценки: Нидерландия отново ни спира за Шенген
Преодоляването на възраженията на тези правителства беше приоритет за дипломацията на двете страни. Понякога това прерастваше в конфликт, като румънският премиер Марсел Чолаку заплаши с частично австрийски газов проект в Черно море, ако Австрия не оттегли ветото си.
И за двете страни възможността да влязат в Шенгенското пространство "би помогнала на икономиките им", каза Мътлър.
Той отбеляза, че държавите от зоната, която понастоящем включва всички държави от ЕС, с изключение на България, Кипър, Ирландия и Румъния, не извършват имиграционни проверки на общите си граници с другите членове на Шенген.
Хърватия се присъедини най-скоро в началото на тази година. Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн, които не са членки на ЕС, също са част от Шенгенското пространство.
Мигрантите
Мътлър заяви, че при увеличения брой мигранти от Близкия изток, които влизат в ЕС през Балканите, "не е сигурна, че румънците и българите са подготвени да се справят с притока на мигранти - нещо, което не са виждали никога, включително по време на вълната от 2015 г."
През 2015 г. 1,3 млн. души пристигнаха в Европа като мигранти или с молба за убежище - най-много за всяка година след Втората световна война, на фона на гражданските войни в Либия, Сирия и Ирак.
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците през първите девет месеца на 2023 г. този брой е достигнал най-високата си стойност от 2016 г. насам.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони написа в X, че именно "влошаването на ситуацията в Близкия изток" и "увеличаването на миграционните потоци по балканския маршрут" са наложили "суспендирането на Шенгенския договор за свободно движение в Европа" от страна на Италия.
Последните събития във връзка с миграцията, които се случват едновременно с редица бомбени заплахи в Европа, представляват "своеобразно повторение на кризата от 2015 г., която е конвергенция между мигрантска и терористична криза", заяви Пиер Бертеле, експерт по управление на границите и право, работещ в отдела по миграция на Европейската комисия.
В условията на постепенно възстановяване на граничния контрол от страна на членовете на ЕС с техните европейски съседи, той попита: "Дали основите на ЕС се изместват от икономическа основа към основа, свързана с повече сигурност?"
Нечифор Каталин Йоан, бивш румънски депутат и член на Европейския парламент, заяви, че ограничаването на свободата на движение рискува "да стане необратимо".
