Арт галерия Le Papillon, Варна, ще срещне публиката (11.08 /четвъртък/ в изложбената зала на галерия „Папийон“, ул. Драгоман 12) с художничката Анжела Минкова, която в настоящата едноседмична изложба – демонстрация ще разкрие тайните на ебру - древен способ за рисуване върху вода. В изложбата са включени картини, изпълнени в тази интересна и не толкова позната техника. Картините върху вода са пример как творческия дух може да направи изкуство от водата и по колко много начини това може да се случи!
Автор, преминал през почти всички възможни изразни средства, Анжела Минкова споделя вижданията си за тази техника:
„Със средствата на две от най-трудните водни техники се опитвам да обуздая поне малко изумяващите с капризите си форми, които плуват и се разполагат както си искат върху водната повърхност. Да се опитам да съчетая хаоса с формата, за да си "прокарам" идеята. Да успея да "зърна" поне малко, как Абсолюта си играе и прави всичко единствено и неповторимо. Да разгадая как съм сътворена. Вероятно с любов, както се прави ебру. EБРУ - самата любов, която открива и умножава себе си дори в стихията вода.“
„Една вечер, докато си отегчено мислех как и моето Аз и твоето Ти, вече с изтъркана позлата, все повече избледняват, дали светът е краен, или безкраен , вечни ли сме или напротив, как да действам още в огърлицата на съществуванията и иии… съм заспала. Сънувах , че птица с качулка, от дълги пера ме рисува с любов върху водна повърхност, така както се опитвах да рисувам отскоро. После се размаза и с тананикането уп-уп-уп изчезна .
Когато се събудих, усетих, че нещо става необичайно. Още сънена помислих, че всеки момент ще се превърна в папуняк, като персийския поет Атар, ще събера и поведа красно-селските птици, предимно гугутки, гарвани и врабчета към митичната планина Каф, за да търсим царят, който знае всички отговори…докато не осъзнах , че всъщност започвам да се превръщам в ебру. Eбру… ликът на водата. На персийски - Аб-ру.
Потекоха порой въпроси: ами сега, какво да очаквам, и какво бих правила като ебру, в София, в Европа, днес, в началото на двайсет и първият век, и като няма никакви други ебрута наоколо…
Така очаквано, се захванах вече сериозно с древното изкуство за рисуване върху вода - ебру, за да опитам да си сътворя подобия, с които да живея. Ебрута - петкановци. Първите опити бяха отчайващи.
Трябваха ми истински бои и напътствия. От Истанбул си купих натуралните оксидни пигменти и необходимите инструменти, а съдбата услужливо ме заведе и при учител в ателие за ебру, където нарисувах и първото си лале. Млада щедра, забрадена жена поведе ръката ми както в първи клас.
Върнах се въодушевена и се захванах да сгъстявам дестилирана вода с морски кадаиф, да приготвям с воняща волска жлъчка минерални пигменти с така нужното търпение, че всички те да се превърнат във вълшебните боички, които разпръснати с четки от конски косми да плуват любовно върху огледалната повърхност на водата.
А после с биз / инструмент подобен на шило за рисуване върху вода/ и гребен, движени от ръката ми/сърцето ми, да затанцуват дивно в безгранични промени на цветовете, взаимните им волни прегръщания на сближаване и разделяне. И при това без да потъват и се смесват една с друга.
В тези изумяващи с капризите си форми, които плуват и се разполагат както си искат, виждаш как Абсолюта си играе и прави всичко единствено и неповторимо. Вече подозирах и как съм сътворена. С любов, както се прави ебру. EБРУ-самата любов, която открива и умножава себе си дори в стихията вода.
Може би скоро ще ме постигне съдбата на едно истинско ебру. Вече ще говоря и мисля само като ебру. Вече няма да знам коя съм и дали е ден или нощ. Няма и да помня коя е била Анжела Минкова. Вече няма да възприемам света, както досега. Да нарека това бъдеще ужасно, ще бъде лъжа, защото навярно то няма да оказва никакво въздействие върху новата ми същност.
За да се слеят с Бога суфите повтарят своето име или деветдесет и деветте божи имена докато те престанат да значат нещо. Може би жадувам да извървя този път. Може би ще успея да постигна съвършеното ебру. Непрестанно мисля за това и повтарям ли, повтарям; може би зад ебру стои Бог. Уп… уп… уп…“
Вижте още от творбите ебру на Анжела Минкова в галерията ТУК
