Ако трябва да изберем една-единствена дума, която да опише Германия по времето на Меркел, тогава тя трябва да бъде: стабилност.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
Огромна част от тази така желана стабилност беше пряко или косвено търсена в най-проблемния регион на Стария континент - Западните Балкани, регион, на който Берлин обръща особено внимание от падането на Стената.
Това е така, защото на Балканите се преплитат три лайтмотива на германската външна политика: конфронтация и противопоставяне на американското първенство като гарант за сигурност, търсене на modus vivendi с нововъзникващата световна сила Китай и накрая консолидиране на европейския проект въпреки центробежните процеси и кризите на Съюза.
Германия и Балканите
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
Европейската подкрепа, която Меркел даваше на Балканите, по същество винаги е съответствала на германските интереси, защото укрепването на ЕС е равносилно на укрепване на Германия. Присъединяването на шестте балкански държави към ЕС би позволило на Берлин да бъде истински център на целия континент, където това господство веднага ще бъде потвърдено в икономическо и финансово отношение, а в бъдеще същото ще се случи и на политико-институционалното поле. В идеалния сценарий на Берлин, наличието на всички европейски държави под чадъра на ЕС не би означавало, че те биха били по-устойчиви на влиянието на трети страни, но би гарантирало на най-могъщата членка, Германия, да има ключова дума при всичките решения от икономическо-финансов характер и може би дори от политически характер.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Берлин е първият и най-важен икономически партньор на целия регион. Това навлизане на германското влияние през последното десетилетие е постигнато благодарение на подкрепата на държавните структури и особено на тайните служби, които все повече се опитват да проникнат в политическата и социалната тъкан на Балканите. За тази цел за Берлин беше важно регионалният пазар и търговията да функционират, а политическата ситуация да бъде възможно най-стабилна, за да могат различните национални икономики да увеличат капацитета си за внасяне на немски стоки. Създаването на икономическа зависимост е предшественик на геополитическата и това е задачата на германските институции, които отдавна не са влизали на Балканите с кадифени ръкавици, но все по-често пряко засягат вътрешните работи.
В много случаи това е в полза на отделни държави или на по-широкия регион. Диалогът между Сърбия и Косово е блокиран поради заплахата, която Меркел е обявила насаме на Вучич - че тя ще го изолира и детронира, ако той приеме косовско решение чрез размяна на територии. И в тази битка Меркел спечели повече от няколко точки срещу Америка. Хашим Тачи, главата на Съединените щати в Косово и региона, днес е в Хага, а в Прищина е антиамериканско правителство, въпреки че някога бе свалено по волята на американците.
Смяната на властта и падането на режима в Северна Македония едва ли биха се случили без подслушваните разговори, които вероятно бяха предадени на опозицията от германските тайни служби, функциониращи свободно в страната благодарение на Deutsche Telekom. Дори споразумението за името не би могло да се случи без германското влияние и прагматизма на Меркел, която в процеса дължи много на Гърция за лошото управление на финансовата криза от страна на ЕС, но под германско ръководство.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
За да се утвърди като основна сила на Балканите, Германия стартира Берлинския процес през 2014 г., като същевременно продължава да търси по-голямо инфраструктурно сътрудничество като предшественик на общия пазар в региона. Неслучайно по време на прощалното посещение на Меркел в региона от Берлин дойде съобщението, че повече от „Отворени Балкани“, те виждат бъдещето на страните в региона в Общия регионален пазар.
Голяма част от политиката на Меркел се основава на подкрепа за система на управление, известна като стабилокрация. Прагматичен подход, според който канцлерът изгражда сътрудничество и с авторитарни лидери като Груевски, Джуканович и Вучич и затваря очи преди тяхното нарушаване на правата и демократични неуспехи, в замяна на разрешаването на двустранни или регионални спорове или придържане към проевропейски процес на реформи. Тази стратегия се оказа много грешна и вредна, докато системата на стабилокрация беше изоставена само в Северна Македония и Косово, а донякъде и в Черна гора. Този процес е заменен или надграден от сегашната демокрация, която доминира в целия регион.
За съжаление, ние се озоваваме в капан в този злополучен сценарий и в парадокса, че най-дългогодишният и най-могъщият европейски политик, макар и лично ангажирана с доброто и интеграцията на Балканите, все пак не успя да постигне своята програма. Виждаме, че германската политика продължава да се фрагментира и дори самата Меркел прекара по-голямата част от управлението си в коалиция, но тези слабости на германската политика са засенчени от нейното политическо величие и способност лично да насърчава доверието и сигурността. Очаква се, който и да е следващият германски канцлер, той да бъде по-консервативен политик, който да моделира по-консервативна Германия, която едва ли ще се застъпва за Балканите като Меркел. С други думи, фактът, че една Меркел се провали в политическата си програма и стратегия, не отправя оптимистични съобщения към Европа, още по-малко към региона.
САЩ и Европа
Този провал, разбира се, не е по вина само на Меркел и Германия. Има ограничения за европейската суперсила пред американската хегемония в региона. В европейската империя на Америка, Германия има право да „преследва” само ограничени стремежи, тоест макар и голямо, има все пак ограничено икономическо и политическо влияние върху други европейски страни. Берлин винаги е бил двигателят на процеса на европейска интеграция на изток и югоизток, в който само за 10 години успя да настани 11 посткомунистически държави. Но след влизането на Хърватия в ЕС тази система сякаш се разпадна. Процесът винаги е бил: първо присъединяване към НАТО - чрез депозиране на суверенитета на държавната сигурност в ръцете на Америка, а след това незабавно влизане в ЕС, оставяйки надеждите си за просперитет в ръцете на Берлин. Този механизъм на сътрудничество между САЩ и ЕС се разпадна, особено като последица от Тръмп, но и поради промените и кризите в американската политика, които все повече изместват фокуса от Европа.
Виждаме това и в различното управление на косовския въпрос, както и в разногласията относно процеса на разширяване. Разширяването е възпрепятствано от нарастващия скептицизъм в много европейски столици, от слабото доверие и слабите процеси на реформи сред балканските партньори, нарастващия национализъм и подема на новите приоритети за Съюза. В същото време за Западните Балкани няма надеждна алтернатива за присъединяване към ЕС, освен това досадно поддържане на статуквото, което само подкопава доверието в Европа и съответно намалява силата и влиянието на Берлин в региона. От друга страна, никой друг международен участник няма инструментите и влиянието да интегрира региона, докато всяка друга форма на самоинтеграция, било то нелепият и вреден опит, наречен „Отворени Балкани“, или някакви фантасмагорични възраждания на Югославия или Велика Албания, са чиста фантазия.
Реалността е, че Балканите останаха там, където бяха - бедни, разделени и оставени на милостта на имперските суперсили. В края на ерата на Меркел Германия има по-малко влияние в региона, отколкото в началото на тази ера. Балканите се завръщат в американски ръце, докато руснаци, турци и китайци се борят да запазят или увеличат влиянието си.
Бедност и социално-икономически неравенства
Населението на Западните Балкани е по-разочаровано и загубено, отколкото през 2005 г. Преди всичко то е още по-бедно, а различията в социално-икономическите неравенства продължават да нарастват драстично. Ниската раждаемост, изтичането на мозъци и масовото изселване, подхранвани от влошеното качество на живот и непоносимото ниво на престъпност, корупция и клиентелизъм, само правят живота на Балканите още по-депресиращ. Във всички страни, дори в Северна Македония, която успя да се отърве от един режим, доминират фиктивни нелиберални, популистки и нефункциониращи демокрации, основани на фалшиви механизми на баланс между различните клонове на управление, фасадни институции, в които доминират партизанството и непотизмът, както и пълно отсъствие на всякаква професионална, правна и морална отговорност. Тази система на „демокрация“ се поддържа благодарение на прозападния и словесен ангажимент за европейска интеграция, където всеки критик или противник на управляващия елит ще бъде заклеймен като разрушителен, истеричен или зъл.
Берлин е заробен в този омагьосан кръг, от който няма изход: за да прогресират нашите провалени държави, те трябва да си сътрудничат с властите, които са именно първата и основна пречка за реални реформи, водещи страните до напредък.
Което означава, че преди да приписваме прекалено много неуспехи на Меркел, трябва да се погледнем добре в огледалото. Меркел имаше своите грешки и провали, но беше по-добра от много други световни лидери и вероятно ще бъде по-добра от тези, които ще дойдат след нея. Не е преувеличено да се каже, че няма кой да я замени, поради простата причина, че тя доминираше и засенчваше всички други личности и дори институции.
Ерата на Меркел приключва, чакат ни по-нестабилни и несигурни времена.
---------------------------------------------------------
Анализът е на Ивор Мицковски, "Дойче веле"
