В света на технологиите и телекомите акронимът на деня е 5G. Казват, че страхотното „пето поколение“ инфраструктура ще направи реалност самоуправляващите се коли или HD телевизия в метрото. Това е надпревара, в която Европа изостава. Новина, която може би за някои не е изненада - континентът, който едно време беше пионер, сега е разглеждан като мудно навлизащ за повечето дигитални технологии.
Ето и изненадата: Проблемът на Европа с 5G не е липсата на предприемаческа инициатива или рисков капитал, което често се случва. Проблемът е политиката, пише в анализ Politico.eu.
За да се даде старт на 5G в Европейския съюз, защитниците му настояват Европа да въведе едни и същи стандарти и хармонизира спектъра си по едно и също време във всички 28 европейски държави. Това не може да се направи само на национално ниво в блок, който е премахнал повечето бариери за движение на хора и стоки. Брюксел иска да създаде дигитална версия на Шенгенската зона на свободно преминаване. А тук усилието на Европа за преминаване към 5G се сблъсква с проблем.
Предишният еврокомисар по дигиталните въпроси Нели Крус се опита да координира единен спектър във всички страни членки на ЕС в рамките на механизма Свързана Европа. Дори тази полустъпка към създаването на напълно хармонизиран спектър беше отхвърлена през лятото на 2015 г. от националните правителства. Европейският съвет отказа да отстъпи и предложенията, касаещи хармонизирането на спектъра, бяха изоставени. Единствените два елемента, които успяха да останат от Свързана Европа, бяха премахването на тарифите за роуминг на мобилните оператори от юни 2017 г. и правила за осигуряване на отворен достъп до интернет, известен като „интернет неутралност“.
Брюксел отново се опитва да прокара плана си за единен дигитален пазар, представен миналата година. И отново се сблъсква с опозиция от някои силни интереси на национално ниво.
От няколко месеца Роберто Виола, италианецът, който води група от 1000 държавни служители в дирекцията DG Connect на Европейската комисия, обикаля Европа с целта за постигане на консенсус. Ключът към плана е да се накарат правителствата да „съшият“ спектър – радиочестота, която може да се използва от мобилна услуга за предаване и приемане на сигнал, за да стане възможно създаването на следващото поколение безжична технология в рамките на ЕС.
Виола се опитва да накара страните-членки да позволяват техния 700 мегахерцов спектър да бъде използван за безжичен широколентов интернет до 2020 г. Това ще позволи междудържавна координация за неща като свързване на автомобили и дистанционно здравеопазване, които биха станали реалност благодарение на 5G.
Целта на Комисията е спектъра от 694 MHz от 790 MHz. Той обаче се използва от телевизионните оператори за излъчване на FTA канали. Жертването на този спектър ще намали диапазона, който могат да използват дигиталните ТВ оператори с 30%, което би било проблематично за страни като Италия, където полето за опериране на ТВ каналите е оскъдно.
Индустрията се тревожи, че някои страни в ЕС няма да имат средствата да променят инфраструктурата си, като се вземе под внимание, че вече са инвестирали значителни средства в технология за този спектър, според Европейскиия съюз за радио и телевизия. Освен някои лицензи за диапазона, като в Италия, изтичат през 2032 г.
Виола среща съпротива в Югоизточна Европа, където силните интереси на Италия са подкрепени от Гърция и Румъния, според двама души, свързани с дискусиите. Те предвождат блок от държави, целящи да забавят трансфера на спектъра след 2022 г. Италия е проблемът, коментира високопоставен чиновник в Европейската комисия.
Италия защитава своя държавен ТВ оператор RAI, който използва желания спектър заради големите разходи и сложността при преминаването от 700 MHz на по-нисък спектър. Според британския регулатор по комуникациите Ofcom смяната на използването на спектъра само за Великобритания се оценява на 660 млн. паунда (838 млн. евро) през 2022 г.
Не само Италия иска да си спечели повече време. Мнозинството от 28-те страни-членки желае да забави преминаването най-малко до 2022 г.
Страни със съседи, които не са членове на ЕС, се тревожат, защото трябва да предоговарят споразумения за използването на спектъри по националните си граници, където има припокриване. Финландия, например, трябва да сключи нова сделка с Русия в момент, когато отношенията между Брюксел и Моксва са обтегнати.
За момента само Франция, Германия и Швеция заявяват, че могат да спазят срока до 2020 г. Дания, Финландия и Великобритания очертават планове за преминава към спектъра в следващите няколко години.
В Европа по-голямата свързаност между устройствата, като между смартфона и битовата техника вкъщи, или т.нар. Интернет на нещата, може да допренесе около 330 млрд. евро за икономиката до 2020 г., включително 8 млрд. евро от свързани коли, според анализаторската компания Boston Consulting Group. Интернетът на нещата няма да работи без 5G.
