„Гладът убива много повече хора от ебола, но богатите не могат да умрат от него. Затова около ебола има паника, а около глада – не”. Това гласи надписът на една картинка с недохранено чернокожо дете, споделяна често в социалните мрежи. Не можем да го оспорим, но и не бива опасният вирус да бъде омаловажаван.
Най-масовата епидемия от ебола започна да се разпространява още в началото на годината в Африка. За нея обаче се заговори усилено, когато вече имаше риск и за развитите държави. Огнището е Гвинея в Западна Африка, ужасно засегнати са и Сиера Леоне, и Либерия. Случаи имаше в още няколко африкански държави (Сенегал, Нигерия, Мали и др.), няколко европейски (Испания, Германия), в ОАЕ и в САЩ. Страхът се разпространи по-бързо от самия вирус, не подмина и България. Ебола определено бе сред явленията, белязали годината. За съжаление – на цената на множество човешки животи.
За първи път разпространението на ебола е описано научно през 1976 г. Нито една епидемия обаче не може да се сравни с настоящата. Вирусът се състои от рибонуклеинова киселина (РНК) и e в състояние да се размножава в почти всички видове клетки на организма. Заразата се предава от човек на човек чрез телесните секрети, включително чрез потта и слюнката. В рамките на много кратко време причинява различни тежки симптоми на еболовата треска - висока температура, главоболие, обща отпадналост, мускулни и ставни болки. Инкубационният период трае между 2 и 21 дена. Първоначално смъртността бе изключително висока – 90%, напоследък се наблюдава известен спад, но не и в западноафриканските страни.
Всички тези факти стреснаха света, а и нашата държава. До такава степен, че още през август главният здравен инспектор д-р Ангел Кунчев се втурна да обяснява колко трудно се предава вируса и че за България няма опасност. Дни след това Световната здравна организация (СЗО) обяви ебола за глобална заплаха. Броят на починалите и заразените се увеличаваше ежечасно, вече не можеше да се говори за ограничаване само до Африка. Особено след като в Испания от вируса почина и първият европеец – католическият свещеник Мигел Пахарес, който работел в болница в Либерия. В средата на лятото експертите твърдяха, че са успели да изучат подробно механизма, чрез който вирусът ебола подкопава работата на имунната система. Това обаче не даваше непосредствена надежда на заболелите.
По това време у нас се появи информация, че София ще приеме самолет от Нигерия, въпреки че Малта и Финландия са му отказали достъп заради случаите на ебола в африканската държава. Естествено, разтревожените реакции не закъсняха. От здравното министерство обаче информираха, че нигерийски самолет идва в България за планов ремонт и не крие рискове за предаване на ебола. Това бе потвърдено и от компанията „Луфтханза Техник София”.
До онзи момент вече имаше няколко разработени експериментални лекарства и опити за ваксина, но нищо, което със сигурност да действа. В САЩ дори започнаха изпитания с хора на една от ваксините. Учени от Тайланд пък успяха да получат антитела за борба с вируса. От „Лекари без граници” обаче обявиха, че светът губи битката с ебола. Председателят на международната организация Джоан Лиу заяви, че държавите не взимат никави решителни мерки и са сфромирали „коалиция на бедействието”. В края на септември жертвите на ебола вече бяха близо 4000 души, а заразените – близо 7000.
В началото на следващия месец в САЩ бе диагностициран първият случай на пациент, заразил се с ебола в Африка. Той бе хоспитализиран в Далас, щата Тексас, а из страната паниката започна да расте. Борбата на лекарите за живота на мъжа бе неуспешна и само седем дни по-късно той почина. Междувременно държавният секретар на САЩ Джон Кери призова международната общност да направи повече за ограничаването на болестта.
В България за вируса се заговори по-усилено отново, когато опасения за заразен имаше в съседна Македония. Британец почина в Скопие със симптоми, близки до тези на вируса. Заедно с негов приятел той бе отседнал в хотел в македонската столица. Целият хотел бе затворен от полицията, а на персонала не бе позволено да го напусне. У нас д-р Ангел Кунчев заяви, че мерките, които са взети на родните летища за установяване на болестта, са достатъчни и няма нужда от допълнителни. Междувременно се оказа, че починалият британец не е бил заразен с ебола и Македония си отдъхна.
Десет български лекари са обучени да се справят със случаи на ебола. Всички те работят в инфекциозната клиника на Военномедицинската академия, четирима от тях са все още специализанти. Сестрите, които трябва да им помагат, са 22. Ръководител на екипа е проф. Камен Плочев, стана ясно от публикации в медиите. Други материали пък разкриха нова престъпна схема в България, свързана с ебола – телефонни измамници искат пари за лечение за познат, роднина или приятел на жертвата, тъй като човекът е "заразен” с вируса.
В края на октомври имаше и добри новини – Нигерия официално се отърва от ебола и бе похвалена от СЗО за доброто си справяне със ситуацията. Дни преди това Сенегал също бе „оздравяла” от ебола, но там случаите бяха по-малко. Не така обнадеждаваща бе обаче общата статистика. Починалите от вируса вече наброяваха 5000 души, а заразените – 13 500.
Както в други подобни ситуации, и при тази не закъсняха конспиративните теории. Популярно в мрежата стана писмото на една ганайка, която твърдеше, че ебола е донесена нарочно от Червения кръст с цел развитите държави да получат контрол над ресурсите на Западна Африка. Теорията й намери доста последователи.
Появиха се и информации за вече готови лекарства. СЗО обаче ги опроверга и съобщи, че все още няма ефективен препарат срещу ебола. Междувременно и Демократична република Конго обяви край на епидемията, а жертвите стигнаха 5420.
Голямата уплаха за България дойде в края на ноември, когато българин, завърнал се преди седмици от Сиера Леоне, бе приет в столична болница с оплаквания, наподобяващи симптомите на ебола. Хората, контактували с човека, бяха поставени под наблюдение. Специалистите от ВМА веднага започнаха изследвания. След цяла на нощ на опасения и тревоги в крайна сметка се оказа, че човекът няма ебола, а малария. От последвалата пресконференция на здравното министерство стана ясно, че двама от потенциално заразените не са били открити от СДВР, но тъй като не ставаше въпрос за ебола, това не прерасна в скандал.
Горе-долу по същото време в САЩ първите изпитания върху хора на ваксината за ебола показваха, че лекарството е безопасно и може да помогне на имунната система да се бори срещу вируса. В началото на декември обаче ООН не бе оптимист за справянето с вируса. Оттам излязоха с официално изявление, че опасността той да се разпространи масово и извън Африка е огромна.
През годината на ебола се обръщаше голямо внимание, но недостатъчно се отделяше на истинските герои – медиците, които всекидневно се бореха с нея в ужасяващи условия. Десетки от тях загубиха живота си в борбата. Заради невероятната им смелост престижното списание Time даде приза си „Човек на годината” на обобщен образ – на бореца срещу ебола. „За неуморните кураж и милосърдие, за това, че дадоха на планетата време да засили защитата си, за риска, за упорството, за жертвите и спасените – борецът срещу ебола е човек на годината“, написа изданието.
Битката далеч не е приключила. В Западна Африка продължава да има около 100 огнища на болестта. Вирусът оказва изключително негативно влияние и на местната икономика, а 1 милион души са заплашени от глад заради него. По последни данни броят на загиналите е над 7300 души, а заразените са близо 20 000.
Ще се активизира ли най-сетне истински международната общност и ще овладее ли разпространението на един от най-опасните вируси? Можем само да се надяваме.
