Понеделник, 15 септември 2008 – денят на фалита на инвестиционната банка „Леман Брадърс“. Клиентите на банката са стъписани от изненадващата новина и реагират с неразбиране и гняв. „Някои бяха напълно отчаяни. Обаждаха ми се хора, които плачеха. Други крещяха неистово“, разказва служител от горещата телефонна линия на банката, цитиран от АРД.
Грешката на финансовия министър
Фалитът на „Леман Брадърс“ променя ситуацията изцяло. В момента на кризата тогавашният германски финансов министър Пеер Щайнбрюк още се опитваше да внесе успокоение. „Кризата тръгна от САЩ и епицентърът на кризата е там, а не в Европа и не в Германия“, заяви той.
Още: Как криптовалутите могат да предизвикат финансова криза
Фатална грешка. Опитите за спасяване на „Леман Брадърс“ в крайна сметка се провалят. Банката принципно е "too big to fail" (твърде голяма, за да фалира), но държавата я оставя да пропадне. С последствия за целия свят, както припомня АРД.
Спасителни пакети
Правителствата бързо подготвят спасителни пакети за милиарди, а основните централни банки спешно намаляват лихвените проценти. В месеците след фалита на „Леман“ държавите от Европейския съюз наливат около 1,6 билиона евро в застрашените от фалит банки.
Ликвидацията на американската инвестиционна банка отнема почти 15 години. В крайна сметка на кредиторите са изплатени 115 милиарда долара.
Още: Британският съвет затваря офисите си по света на фона на финансова криза
По-строги правила, по-силен контрол
Но какви поуки си извлече финансовият свят от кризата? „Регулацията днес е значително по-строга“, казва пред АРД Клаус Нидинг от Германското обединение за защита на собствениците на ценни книжа. „Вече разполагаме с широкообхватен регламент, за да бъде защитен и основният капитал на големите кредитни институции.“
„Така наречените правила от Базел бяха затегнати. Целта беше да се подобри устойчивостта на банките срещу кризи. Беше реорганизиран целият европейски финансов надзор, включително и американският. Но именно в САЩ сега отново поставят правилата за стабилност под въпрос“, посочва пред АРД професор Кристоф Шаласт от Франкфуртската школа по финанси и мениджмънт.
„В момента в САЩ отново се говори за либерализация – че въведените по цял свят по-строги правила трябва да бъдат разхлабени, включително заради обрата в лихвените проценти“, посочва Шаласт. „Досега обаче европейските банки се справиха много добре с този обрат.“
Още: САЩ и още 5 държави са заплашени от финансова криза
Опасност от следващи фалити
Само преди няколко месеца в САЩ клиентите на „Silicon Valley Bank“ се впуснаха трескаво да изтеглят капиталите си от банката – изпълнени със страх, че няма да могат да получат парите си обратно. Банката беше закрита. Малко по-късно дойде следващият удар: в Швейцария фалира „Credit Suisse“. Призракът на нова финансова криза се появи отново.
В такъв случай – има ли абсолютна сигурност? „Не мисля, че сега сме имунизирани срещу срив на финансовия сектор“, казва пред германската медия АРД експертът по ценните книжа Нидинг.
„Повторения ще има“
И в бъдеще ще се стига до фалити на банки, убеден е и юристът Шаласт: „Нещата ще се повтарят. Банкови фалити ще има – това няма как да се предотврати“.
„Но кризите не са сравними“, казва Шаласт пред АРД. Според него управлението на рисковете в банките междувременно е много по-добро, отколкото преди 2008 година.
Източник: Дойче веле
