69-годишният режисьор Джеймс Камерън е начело на екип на научнофантастичен филм от 1989 г. Лентата разказва за екип от дълбоководни изследователи, които се опитват да възстановят изгубена подводница на военноморските сили, но Камерън се оказва в ситуация на живот и смърт, когато снима под водата и кислородният му апарат се изчерпва, а той няма как да се свърже с фотографа на повърхността.
Камерън разказа пред "Variety": "Имахме "ангели" - водолази за безопасност, които бяха точно там, и всеки от тях беше прикрепен към един или двама от актьорите и просто ги държеше под око през цялото време. Но] те не ме наблюдаваха. Всички поставят светлини и никой не ги гледа. Опитах се да привлека вниманието на [подводния оператор] Ал Гидингс. Но Ал беше претърпял инцидент при гмуркане и му бяха спукани и двете тъпанчета. Така че той беше глух като дърво. И аз пропилях последната си глътка въздух в подводната озвучителна система, като казвах: "Ал... Ал...", а той работеше с гръб към мен. В този момент животът ми беше почти на кантар и водолазите за безопасност са научени да те държат надолу, за да не се емболизираш и да не позволиш на белите си дробове да се разширят при издигането".
Режисьорът на "Титаник" продължава да настоява, че "е знаел" какво трябва да направи и "не е имал начин" да предупреди колегата си, затова го е ударил в лицето, изплувал е на повърхността и е оцелял, но признава, че въпросната сцена е била новаторска по отношение на кинематографичните възможности, предава БГНЕС.
"Аз знаех какво правя. Той не ме пускаше, а аз нямаше как да му кажа, че кислородът ми е свършил. Така че го ударих в лицето и изплувах на повърхността и затова оцелях".
ОЩЕ: Предлагат на Джеймс Камерън да снима сериал за катастрофата с подводницата "Титан"
