Китай разширява ядрения си арсенал много по-бързо, отколкото се очакваше, намалявайки разликата със Съединените щати. Това се твърди в доклад на Пентагона, предава БГНЕС.
Според доклада, цитиран от АФП, до 2027 г. Китай може да разполага със способни да влязат в експлоатация 700 ядрени бойни глави, а до 2030 г. броят им може да достигне 1000 - арсенал, който е два пъти и половина по-голям от този, който Пентагонът предвиждаше само преди година.
Китайската народна република "инвестира и разширява броя на своите наземни, морски и въздушни платформи за ядрена доставка и изгражда инфраструктура, необходима за поддържане на това значително разширяване на ядрените ѝ сили. Оценката е направена в годишния доклад на Министерството на отбраната на САЩ до Конгреса за развитието на китайската армия.
Подобно на Съединените щати и Русия, двете водещи ядрени сили, Китай изгражда "ядрена триада" - способности за доставяне на ядрени оръжия от балистични ракети с наземно базиране, от ракети, изстрелвани от въздуха, и от подводници, се казва в доклада.
Според него Китай вероятно не се стреми да разполага с капацитет за нанасяне на непровокиран ядрен удар по ядрено въоръжен противник - най-вече САЩ - но иска да възпре атаките на други страни, като поддържа надеждна заплаха за ядрен ответен удар. Преди година в доклада на Пентагона за Китай се казваше, че страната разполага с около 200 носими бойни глави и ще удвои броя им до 2030 г.
През последните месеци независими изследователи публикуваха сателитни снимки на нови ядрени ракетни силози в Западен Китай. Ускоряването "е много обезпокоително за нас", заяви служител на отбраната на САЩ. То "повдига въпроси за техните намерения", каза служителят и призова Пекин за повече прозрачност по отношение на развитието на ядрените му сили.
Пентагонът обяви Китай за свой основен проблем в областта на сигурността в бъдеще, тъй като Пекин се ангажира да превърне Народноосвободителната армия в "сили от световна класа" до 2049 г., според официалния си план. Китай разширява своите въздушни, космически и морски сили с цел да проектира своята мощ в световен мащаб, подобно на армията на Съединените щати от десетилетия.
Съперничеството засили опасенията за възможен сблъсък между САЩ и Китай, особено по отношение на Тайван, който Китай обявява за своя територия, но който е силно подкрепян от Съединените щати. В новия доклад на САЩ се казва, че бързата военна модернизация на Китай цели до 2027 г. да разполага с възможности за преодоляване на всякакъв отпор на усилията за връщане на Тайван чрез натиск или военна сила. В доклада се казва, че до 2027 г. Китай се стреми да разполага с "възможности да противодейства на американската армия в Индо-тихоокеанския регион и да принуди ръководството на Тайван да седне на масата за преговори при условията на Пекин".
Докладът потвърждава новините от последните месеци, в които се казва, че през октомври 2020 г. служители на Пентагона са били принудени да потушат реалните опасения в Пекин, че Съединените щати, водени от вътрешнополитическото напрежение, свързано с президентските избори, възнамеряват да предизвикат конфликт с Китай в Южнокитайско море. След като високопоставени служители на Пентагона са преминали към директен разговор с китайските си колеги, опасенията са намалели и говорител на китайската отбрана е обявил публично, че Съединените щати всъщност не планират да предизвикат криза. "Тези събития очертаха възможността за недоразумения и грешни изчисления и подчертаха важността на ефективната и навременна комуникация", се казва в доклада.
Докладът поставя под въпрос и намеренията на Народноосвободителната армия в биологичните изследвания на вещества, които потенциално имат както медицинска, така и военна употреба. "Изследванията, проведени във военномедицинските институции на КНР, обсъждат идентифицирането, тестването и характеризирането на различни семейства мощни токсини с двойна употреба", се казва в доклада, което поражда опасения относно спазването на глобалните договори за биологични и химически оръжия. Такива опасения отекват от началото на 2020 г., след като пандемията от Covid -19 избухна първо в района на китайска лаборатория за биологични изследвания с връзки с Армията в Хунан. Китайците отрекоха лабораторията да има нещо общо с епидемията от Covid, но ограничиха достъпа на разследващите.
