В началото бе Словото. А то не беше истина.
Шефът на кабинета на германския канцлер Ангела Меркел - Роланд Пофала, съобщи, че от „страна на Съединените щати е дошло предложение за сключване на споразумение за нешпионаж“. Какво по-хубаво за една напрегната предизборна борба от това канцлерът Меркел да бъде представена като героиня, изтръгнала големи отстъпки от световната суперсила САЩ? Резултатите от парламентарния вот в Германия на 22 септември 2013 г. осигуриха на Меркел титлата най-влиятелна дама в световната политика, предоставяйки й трети по ред мандат за управление в Берлин. Еуфорията беше толкова голяма, че никой не забеляза как през януари 2014 г., едва няколко месеца след формирането на новия кабинет, председателстван от Меркел, отново се заговори за споразумение с американските тайни служби. От договора обаче изчезна пояснението „нешпионаж“. На негово място се появи „сътрудничество“.
Бомбата тиктака
Аферата с АНС обаче зря още няколко месеца, преди да връхлети и да удари с пълна сила правителството в Берлин. След като стана ясно, че в крайна сметка Федералната разузнавателна служба е събирала информация за американската Агенция за национална сигурност, бомбата гръмна. Вълната на недоволство обиколи Европа, която с право размаха пръст на Германия, припомняйки й, че „шпионажът и приятелството не вървят ръка за ръка“. В шок остана и германското общество, на което така и не беше обяснено какви всъщност са целите на американските тайни служби в Германия. Така канцлерът Меркел попадна в патова ситуация: докато в Берлин все по-яростно настояват за обяснение, то във Вашингтон отправиха открито заплахи, че ще ограничат подаването на информация за терористични заплахи за Германия, ако германските власти разпространят информация, която се отнася до националната сигурност на САЩ.
Берлин срещу Вашингтон. Кой излъга (повече)?
В напрегната ситуация парченцата от пъзела започваха да се нареждат. Най-напред Ангела Меркел предпазливо обясни, че в съвременното общество без взаимодействие между тайните служби на отделните държави не може да се постигне надеждна национална сигурност. Това, което искрено притесни германците обаче, е дали Меркел в крайна сметка брани германската сигурност, след като позволява на САЩ да шпионират гражданите, фирмите и политиците в Германия? От канцеларията на канцлера в Берлин направиха последен опит да спасят „Титаник“ от потъване, като обясниха, че между Германия и САЩ няма подписано споразумение за нешпионаж, тъй като Вашингтон е оттеглил отправената покана. Обществото и правителството не са били умишлено заблуждавани. Виновни са само американците.
Ситуацията стана още по-притеснителна, след като версията на Вашингтон не потвърди тази на Берлин. „Не е съвсем правилно да се каже, че американското правителство е предложило споразумение за нешпионаж на Германия, а след това го е оттеглило“, коментира държавният глава на Съединените щати Барак Обама на пресконференция в Белия дом. С почти привидна насмешка пък Хилари Клинтън обясни, че Америка не би подписала подобен договор с която и да е държава, тъй като това означава да загърби националния интерес на страната. В американските медии дори беше разпространена информация, че инициатор на договорните отношения между двете държави е не Вашингтон, а Берлин.
Бурята притихна, но са само временно: Меркел е с вързани ръце, докато американското правителство не реши каква и дали изобщо да даде някаква информация. Търпението на германците обаче е на изчерпване: твърде вероятно е аферата с АНС да бъде отнесена към Федералния конституционен съд в Карлсруе в най-скоро време, където канцлерът ще бъде принудена да разкрие всички подробности около сътрудничеството на тайните служби на Германия и Съединените щати.
Die Sueddeutsche Zeitung
