Здравейте г-жо Симеонова,
Пиша ви по повод на моята дъщеря, която е на 6 години и тази есен тръгва на училище.
Тя е прекрасно дете, тиха, добра и внимателна, изключително състрадателна, обожава животните и когато гледа анимация или детско филмче, където животинче страда или е болно се разстройва и плаче дълго време.
Много е чувствителна и изобщо не умее да казва не, да откаже нещо или да заяви себе си по някакъв начин.
В детската градина имахме проблеми с други деца, които и взимаха играчките, обиждаха я, няколко пъти бяха посягали да я удрят на което според учителките тя даже не е реагирала и макар да сме и говорили многократно със съпругът ми, няма промяна.
Често боледува, имаше моменти в които отива един ден на градина и после седмици в къщи, направо ни беше страх да я пуснем.
Напоследък много се говори за детската агресия и ни заливат с новини за деца, които се бият или биват тормозени в училище и съм силно притеснена, как тя ще се справи там?
Наистина полагаме големи усилия с баща и да и говорим, да я учим да отстоява себе си, да се заявява, опитваме се да сме и личен пример, но не виждам разлика, даже напротив, имам чувството, че колкото повече се стараем , тя толкова повече се затваря в себе си.
Какво можем да направим, има ли начин да я научим да е по-смела, силна и да не позволява да й се качват на главата, образно казано?
Предварително ви благодаря за отговора.
Мария Н.,
гр.София
Здравейте Мария и благодаря за този въпрос.
Това е тема, която вълнува доста родители и знам, че е интересна и полезна, може да даде някои насоки за размисъл..
Съвсем умишлено казвам насоки, а не съвети, защото не давам такива, аз вярвам, че терапията и терапевтите не дават готови отговори, а различна гледна точка, в която хората да открият своята истина, тази, която ще работи за тях..
Вероятно ще ви изненадам с това, което ще ви кажа, но не дъщеря ви, а вие и съпругът ви е нужно да се обърнете към себе си и то честно и дълбоко..
Разбира се всеки човек носи своя индивидуален характер и особености, които го отличават, но също е вярно, че ние сме до голяма степен отражение на родителите си и това е особено относимо към децата..
Деца до 7 годишна възраст дори не се разболяват сами по себе, а само отразяват чувствата, настроенията, емоциите и страховете на своите родителите..
Не говорим за някои инцидентни настинки, все пак сме физически същества и е напълно възможно, а за повтарящи се състояния..
Например, ако дететo ви е често с ангина, дали пък не премълчавате именно вие, някои неща в отношенията си на възрастни, а детето от своя страна проявява вашият страх в гърлото си, което е нашият център за комуникация?
Те са като гъби, но много сензитивни гъби, които улавят и най-финната вибрация и я излъчват навън. Но тук точно е разковничето - не това, което казваме и показваме пред тях, смятайки, че можем да ги заблудим, а това което чувстваме наистина дълбоко в себе си и се страхуваме сами да си признаем..
Затова се получава много често такова разминаване, ние показаме увереност, говорим им как трябва да са нещата, но..чувстваме съвсем друго нещо и точно него долавят децата..
И когато упорито играем театър сами със себе си, децата ни с поведението си проявяват нашите болки, страхове и подтиснати емоции..
Мария, няма никакво значение какво й говорите със съпругът ви. Сигурна съм, че демонстрирате, както и сама пишете увереност, която според вас би трябвало да и помогне и тя да види, че трябва да стане силна като мама и татко, но щом няма никъква промяна, вероятно тя "вижда" нещо съвсем друго под външното ви поведение и то е истинското..
Затова бих ви насърчила съвсем честно да погледнете в себе си и двамата и да си направите една ревизия, да си дадете сметка дали наистина се чувствате по начина, който и показвате или е само външна фасада, под която дремят вашите собствени неразрешени страхове?
Аз вярвам, че в тези ситуации задължително е нужно да се работи първо с родителите, много често нещата се променят след като те самите отработят някои свои травми..
Децата грам не ги интересува, какво им казвате, да, те се учат от примери, не от думи, факт, но безпогрешно долавят фалша в примерите ни и ние лъжем единствено нас самите..
Затова преди да изискваме от децата си или да смятаме, че трябва да ги "поправяме" по някакъв начин, нека първо бъдем до болка честни сами със себе си..
Поздрави,
Петя Симеонова
клиничен психолог
______________________________________________________________________________
Вашите въпроси към мен изпращайте на следния email:
psiholog@petyasimeonova.com
На най-интересните ще отговоря в тази рубрика в самия сайт Actualno.com.
skype:petyasimeonova-psiholog
websait:http://www.petyasimeonova.com
https://www.facebook.com/PetyaClinicalPsychologist/
