Кола на Външно министерство, карана от главния секретар на ведомството, пробва да мине по зелените релси в София. Това беше една от най-обсъжданите от медиите теми на вчерашния ден.
Коментар на редактора
Разбира се, че няма изненадани. Няма и как да има, след като разминаването между говорене и действия в България е каквато е разликата между Лео Меси и Владимир Гаджев.
Типичен пример е истерията от вчера (17 март) – ГЕРБ се обидили на ДСБ, че им казва истината в очите и на свой ред вади кирливи ризи на ДСБ, за „Терем”. Ето това е проблемът – че ако се почне, на колко точно важни и апетитни места в държавата ще намерим хора, които са назначени там заради качествата си? От колко партии, лидери и лидерчета?
Всички с малко повече умствен багаж знаят за какво става въпрос. Знаят, че няма държава. Затова и толкова много карат през просото. Минаваме по зелените релси, вместо по указания път, защото загубихме всякакво уважение към държавата и закона. Няма как да е иначе – защото уважението се заслужава, а не се дава.
Вчера един обикновен българин, пострадал от суровостта на закона ни, направи простичък жест – дари дарение, дошло от сърцето на много обикновени българи като него. Дари го на дете в нужда. Дядо Асен Канджев даде пример какви трябва да сме. Затова и в този текст си спомням за него – дано такива примери като неговия ги виждаме повече, за да минем от три на релси на отличен шест!
