Историята е пълна с моменти „Еврика!"- говори се за безброй учени, от Архимед до Исаак Нютон и Алберт Айнщайн, които са направили откритие по време на проблясък на вдъхновение, докато си мислели за други неща. Но механизмът зад този важен психологически феномен си остава мистерия.
Ново изследване предполага, че не просто почивката на ума носи вдъхновението, а по-скоро творческата сила се подхранва от задачи, които позволяват на създанието да блуждае.
Откритието е направено от екипа на Бенджамин Байрд и Джонатан Скулър, психолози от Калифорнийския университет. Експериментът включва 145 студенти, на които се дават две задачи за „необичайни употреби" - имат две минути, в които да изброят колкото могат повече възможни начини, а ползване на предмети от всекидневието като клечки за зъби, закачалки за дрехи, тухли и други.
След това участниците са разделени на четири групи: първата има почивка от 12 минути без никакви занимания, втората се занимава с изискваща пълно внимание и напрягане на паметта задача. Третата група е включена в неангажираща дейност с реакции за време, за които се знае, че предизвикват блуждаене на ума, а четвъртата група продължава без промяна с основната задача – изброяване на възможни употреби на ежедневни обекти, нещо, с което се заемат и останалите групи след паузата при тях.
Групата доброволци, заели се с неизискващите дейности се справят средно с 41% по-добре при повторното изпълнение на основната задача. За разлика от тях, никоя от другите групи не показва никакво развитие.
Допълнително условие в експеримента разкрива още интересни обстоятелства – при изпълняване на нова задача за първи път – изброяване на необичайни употреби на същите предмети, групата, представила по-добри резултати, не се справя по-различно от другите. „Заключението е, че реенето на мисълта помага само при проблеми, които вече са били мислено "предъвкани". То не носи генерално умение за решаване на проблеми", казва Байрд.
Освен, че разкрива, че почивката сама по себе си не насърчава творческото мислене, работата на психолозите предлага и обяснение защо се „изключваме".
От еволюционна гледна точка блуждаенето на съзнанието винаги е изглеждало контрапродуктивно, тъй като намалява физическото представяне на индивида. Но това изследване показва, че реално повлиява позитивно решаването на комплекси проблеми. Вероятно изключването на съзнанието е помагало еволюцията на човечеството, когато оцеляването е изисквало креативни решения.