"Александровска" болница върна със замах дарението на известния бизнесмен Ивайло Пенчев и неговата фирма "Уолтопия" - 222 000 лева за купуване на жизнено необходими в пандемията от коронавирус обдишващи апарати. Причината: защото от болницата не се съгласиха с условието на компанията - техни служители да се ползват с предимство.
Връщането на парите и то в кризисен момент е очевидно ирационално. И дори, доколкото прес информацията е способна да изразява емоции, личи, че е предизвикало искрено учудване в "Уолтопия". Не е ли ясно, че дори да се използват първо от служителите на фирмата, а после от всички останали, апаратите за обдишване са просто скъпоценни? Сега ли е време да се позовеш на Хипократовата клетва и да кажеш "не"?
Сега, мисля, че точно сега. Защото в лекарския жест има нещо много по-дълбоко. В широк смисъл той отказва да приеме йерархията, с която икономиката пусна дълбоко ръце в здравеопазването и започна да реди елитни, средни, ниски етажи, а накрая най-лошото: огромни мухлясали мазета, където да прати най-нуждаещите се. Тази пирамидална финансова постройка обаче е тъкмо най-удобната за помитане от коронавируса, защото той поразява широката и свръх масивна основа - възрастните хора. Образно казано, пазарът на вируса има обратната структура на здравните пазари. Да откажеш пари с преференциална употреба означава и да не приемеш и самото икономическо здание на здравеопазването. Понеже сегментирането му, вече се вижда съвсем ясно, е страшно непригодно за ситуация на пандемия. "Пан" означава "всички". Условието на компанията казва "първо ние", после всички. Този икономически идеал, в който дори здравето се превръща във ваучер за по-успешните, а ниско тарифни, но и слабо ефективни услуги за всички останали, тепърва ще изглежда все по-съмнителен. Затова и в актът на "Александровска" има не просто достойнство, а още нещо: напомняне, че когато дойде голямото зло, справянето с него не може да даде финансово предимство на едни пред други и да го използва за критерий на лечение.
И ако всичко това изглежда твърде идеалистично, може да ви предложа друг вариант. Току-виж ви харесал. Сравнете тези думи:
Предстоят ни времена на изпитания. Към нас идва епидемия с невиждана ярост. Ще се загубят човешки животи и то на тези, които много обичаме, тези, които са ни дали живота, тези, които са ни отгледали, тези, които са треперели за нас, когато сме били малки, тези които се гордеят с нашите успехи.
(Ген.проф.д-р Венцислав Мутафчийски)
С тези думи:
Допълнителен плюс за държавите със слаба здравна система ще бъде факта, че старите хора ще са намалели значително и това ще облекчи пенсионите им системи, а както и живота на младите хора, които са отделяли голяма част от доходите си за възрастните си родители.
(Ивайло Пенчев, "Уолтопия")
Изберете кой да ви лекува. И обогатете речника си: оказа се, че смъртта на хиляди може да се нарича и по-така - например "облекчение на пенсионните системи". Ето тази фраза е истинско езиково дарителство.
Ползвайте го на погребения.
Автор: Райко Байчев
