Знаете ли какъв ден беше вчера?
На 1 февруари 2016 г., се навършват 71 години от изпълнението на смъртните присъди на Първи и Втори върховни състави на Народния съд срещу регентите, бивши министър-председатели, царски съветници и депутати от 25-то Народно събрание. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. За сравнение, на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Сред убитите е д-р Иван Вазов- племенник на Иван Вазов, син на д-р Кирил Вазов, капитан- командир на Балканския полк, герой от войните, Тодор Кожухаров- виден общественик, публицист и журналист, кавалер на два ордена „За храброст“, удостоен с близо 20 наши и чужди медала за граждански заслуги, арх. Йордан Севов - известен архитект модернист.
"На осъдените, преди да ги убият, бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията..
Друг, министърът Тодор Кожухаров, инвалид от войната и блестящ писател, вървеше, опирайки се на бастун; изведнъж извика: "Не трябва да плачем за нас, а за България.” И запя националния химн „Шуми Марица”. Бе убит с удар от револвер. Тримата регенти Кирил, Филов и Михов бяха изведени последни заедно с двама тежко болни осъдени. Качиха ги на един полупразен камион. Духаше леден вятър...
Изглежда, че на всеки убит (проф. Александър) Станишев е проверявал пулса и слагал ухо на сърцето му. Има върховното себеотрицание да повтори това задължение толкова пъти, докато остане сам и последен, за да бъде убит…“, пише в мемоарите си, издадени през 1964 г. Царица Йоанна Българска.
Коментар на редактора
Не, няма да съм оригинална и да намеря друг прочит на историческите факти. Това са фактите. Смърт за интелектуалците, смърт за законотворците, смърт за защитниците на страната, смърт за лекарите, за архитектите... за мислещите. България убива елита си и думата "елит" добива отрицателно значение.
Държава в истинския смисъл на думата имаме само от 25 години, а преходът няма да свърши, защото ние още нямаме този елит, с който да се гордеем.
Миналата седмица хората "въстанаха" заради "отмяната на турското робство". Надявам се, разбрахме, че нито е било предложение да се отрече, че българите са били потискани под османското владичество, нито да се отрече, че сме имали национално-освободително въстание. За тези, които не са разбрали... не мислят по правилните медии.
За да стигнем обаче до Въстанието, е имало много работа. Имало е едни чорбаджии и търговци, чиито деца са учили в чужбина и са се превърнали в общественици. Имало е учители, лекари и други образовани българи. Всички са работили за България, тяхната държава, а не тази на турците. Имало е смисъл, защото така е можело спокойно да предадат изграденото на децата си, а не да се страхуват, че Османската държава ще им го открадне.
Този изграден елит в продължение на столетие бива унищожен за няколко месеца. Ние губим движещата сила на положителните промени. Губим почти всичко.
Защото не трябва всички да са интелектуалци, но те са тези, които мислят устойчиво (както е модерно сега да се казва).
Народният съд убива веднага 2730 души. За малка България дори този брой е твърде много смърт. Много други са убивани постепенно.
А нека обърнем внимание и на друго: Директивите на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”, са показателни за реваншизма и жестокостта, изпълнили съветският гражданин, който тогава съветската столица спуска нарежданията на Българската работническа партия (комунисти). - по сайта pametbg.com, който има за цел да съхрани паметта за жертвите на тоталитарния комунистически режим в България в периода 1944-1989 г.
Няма приятелска Русия и лоша Турция. Има само България, която наново трябва да се изгради. И моля, всички, които оправдават с външни сили собствения ни провал, да помислят как да бъдат умни, а не прости последователи. Защото инстинктът са самосъхранение няма да е лошо и да е на ниво общество.
