Българското Народно събрание проявява вопиюща неграмотност по отношение на комуникацията. За качеството на законите нека се произнесат специалистите, но ние, обикновените граждани, няма как да сме доволни от това, което слушаме. Пленарните заседания следват един тон, повече присъщ на казармено-войнишкото общуване. Най-лошото е, че се превръща в норма, а ние започваме да свикваме.
Дори в най-сериозните заседания се правят изказвания, нямащи нищо общо с политическата култура. Чухме какви ли не фрази по време на дебата за втория вот на недоверие срещу правителството на Николай Денков и Мария Габриел. Внесен от - забележете - БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ", а мотивът - "неспособността правителството да гарантира националната сигурност и отбраната на страната".
Тройната опозиция смята, че кабинетът е лишил страната от боеспособност в услуга на чужди интереси, като конкретно са посочени 100-те бронетранспортьора и ракети С-300 за Украйна. Авторите на вота твърдят още, че политическото ръководство на Министерството на отбраната е "ненадеждно и вредно", а министърът е "неадекватен на обстановката и сам по себе си е риск за сигурността".
От цялата работа лъха на копейки, по-точно - на недостиг на копейки. И звучат точно като кварталния луд, който прави тегели пред супера и опява: "Мнооого ви моооля за едно левчеее".
Другарят Костадинов, например, изби рибата за пореден път с фразата си: "Мястото ти е в затвора, Тагаренко". Не е тайна, че евроотричащите точно така наричат военния министър, но да се произнесе това от парламентарната трибуна е евтино оригиналничене и грубо погазване на политическата етика - все неща, с които депутатите предизвикват у нас гняв, отвращение и срам, срам, срам.
Разбира се, че изпращането на стари бронетранспортьори от запасите на МВР не беше решение на кабинета, а на парламента. От друга страна, покупката на бойни машини "Страйкър" наистина е в интерес на нашата сигурност. От трета - военните ни складове изобщо не са празни, а са пълни със снаряди собствено производство.
България изобщо не е подарявала въоръжение на Украйна и всички брътвежи на копейките по тази тема са именно с цел придобиване на копейки.
Вероятно е прав ген. Атанасов, според когото този вот е бил готвен като предизборно мероприятие, което да мобилизира вот, но сценаристите са изпуснали момента. А премиерът Денков систематизира нападките им и оформи цялостната картина, в която ясно личат някои любопитни неща. Първо, най-сетне "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" признават, че Русия води агресивна война срещу Украйна, макар да са закъснели година и 9 месеца. Осъзнали са също така, че това създава заплаха за нашата сигурност. Също така, доколкото виждаме, опозицията върло критикува закупуването на съвременна техника и оборудване за армията. Явно тъгува по онова старото от Варшавския договор. И не на последно място - за да не ходят с празни ръце да искат вот, хващат и влачат в пленарна зала някакви пропагандни тези, измишльотини и арогантни обиди.
Този вот едва ли ще мине и е чиста загуба на време. Първият беше отхвърлен на 13 октомври - какво се е променило от тогава до сега? Подобно използване на скъпоплатеното от всички нас пленарно време е пълна разсипия.
Събирателният образ на голяма част от обитаващите Народното събрание е подобие на народен представител, пародия, смешка, карикатура. Какво друго да му кажем, за да ни разбере, освен "За боклука си, Парламентаренко".
Няма такава вулгарност: Цинизмът в парламента е вече на нивото на селската кръчма
Автор: Стефан Стефанов
