15 хил. евро, за да осиновиш дете, което е "откраднало" душата ти. Това е историята на Патрик и Стефка Камчиева. Стефка е работила като доброволец в дом за изоставени деца от семеен тип. Именно там тя се запознава с детенце, което иска да осинови.
Още: Да сложим ръководната роля на Новото начало в член първи и да приключваме
Още: Първият час по религия в училище: "Ту-туу" с бъркане по дупките и мерзост
Оказва се, че това не е проста задача - законът предвижда да има "ред на осиновителите", предвижда и осиновителите да не могат да си избират детето, което да им стане рожба. Скрита камера на Нова телевизия обаче показа как се заобикаля законът - чрез познати адвокати и връзки в администрацията, от които на практика зависи решението.
Нашият коментар
В България за всичко трябва да се плаща. Отиваш да си откриеш фирма и имаш нужда от лиценз – плащаш, без значение на какви условия отговаряш. Искаш да получиш здравна грижа – плащаш, няма значение, че си внасял осигуровки. Искаш да имаш дете, но природата не ти дава възможност – плащаш, нищо че това не е хляб в магазина, дрешка в мола или диамант „Сваровски” – нещо много повече е.
Още: Путин убива деца: Нито празниците ще си разваляме, нито делниците. Не и с този президент!
Търговията с хора е едно от най-гнусните извращения на човечеството, но още по-гнусно е приложението ѝ върху деца. Децата са душата ни, бъдещето ни, надеждата ни. Те са новото, което може да промени мухлясалото старо. За тях си заслужава да живеем и да се борим – за всяко едно дете на тази все по-побъркана планета.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Путин не е лош човек. Той изобщо не е човек - и човече не е (ВИДЕО)
Още: Игри на вотове или как да си заработим депутатската заплата така, че всички да видят
Затова и случаят на Патрик и Стефка Камчеви заслужава цялото възможно медийно внимание в България. Те се осмелиха и казаха в прав текст – само с пари можеш да си осиновиш дете. Дори да не е искано от никого. Защото в България законът е такъв – не може детето да види бъдещите си осиновители, не може те да го изберат – явно третираме децата и родителите като стока. А после разни всезнайковци с неутолима любов към камерите искат „качествен матр’ял”. Ами няма да има – докато навсякъде, където реално се случват нещата, манталитетът на мухлясалите лелки царува. Царува там, където трябва да царува обичта. Толкова ли не схващат „отговорните”, че моментът, в който „умните, интелигентните и красивите” протести ще им се струват като блажен спомен, наближава?
