Нещо много начесто взехме да правим малоумни скандали. Вчера защо Самуил да заслужава паметник, днес защо "Време разделно" да заслужава да е най-добър филм, утре сигурно интернет ще избухне по колосалния проблем защо шопската салата да ни е кулинарна емблема.
Разни хора имат много свободно време. И слаба връзка с реалността.
Удивително е как някакви псевдоинтелектуалци гледат на себе си като на своеобразни баджанаци на Прометей - добре, че са те, та да разпръснат малко мъдрост и светлина сред простия, заблуден и комплексиран народ, който иначе няма как да разбере какво е правилно и хубаво.
Кога тези хора се самозабравиха толкова? Кога изгубиха връзката с народа си? Кога започнаха да не го разбират и познават? Разбирали ли са го някога изобщо?
В казуса с "Време разделно" се наблюдава точно това.
Някакви уж умни глави, а всъщност напълно кухи, смеят да оспорват решението и избора на цял един народ. В тази държава никой не проумя, че не е по-голям от народа. Че този народ е суверен и каквото реши, това е. Правилно или грешно, изборът е само негов.
А българският народ, противно на твърденията на "интелектуалците", не е тъп и комплексиран.
Той избра "Време разделно", защото "Време разделно" Е най-великият български филм.
Само заблудени мозъци могат да отричат стойността на филма. Бил създаден по поръчка, за да оправдае Възродителния процес, имало много насилие, българите го избрали, защото са в криза, били бедни, травмирани, ядосани и протестирали. Преди 10 години, когато не били в криза, нямало да го изберат.
Абе вие нормални ли сте?
Българите избраха "Време разделно", защото е разказ за всичко онова трудно и тежко минало, през което сме минали с достойнство и надежда, и което ни е направило такива, каквито сме. И това няма нищо общо с комунизма, Възродителния процес, прехода или Новото време. Това е ехото, което отеква в душата на българина без значение какви са времената, кой е на власт и колко пари му дрънкат в джоба.
"Време разделно" не е история за загубата. И понеже ние сме били депресирани, и понеже много обичаме да се правим на жертва, затова сме си го избрали.
"Време разделно" е разказ за живота като най-висша ценност. Да, и за загубата, но и за вярата, за идентичността, за смелостта, за разума.
Българският дух гледа своята история. Как е бил преследван, как е бил прекършван, как е бил насилван да се промени. Но и как е устоявал и как е намерил единствения път, който може да го съхрани - пътя на живота.
Ето затова "Време разделно" е най-великият филм. Не просто защото е филм за турското робство. А защото е филм за душата на българския народ. Защото те хваща за гърлото. Защото те кара да се чувстваш малък пред подвига на хората, жертвали толкова много, за да ни има нас. Защото кръвта помни.
И нека разни безгръбначни, които не проумяват нищо от това, просто да замълчат. Да не разбираш народа си, а да го разделяш, е престъпно. Защото само глупак може да обижда сила, толкова по-голяма от него, толкова по-мъдра. И да оспорва решения, които не разбира.
Автор: Десислава Любомирова
