Волен Сидеров е нахлул в Макдоналдс, но няма видео, никакво. Единствено кратки текстови репортажи, писани без въображение. Много хора чакат изборите с всевъзможни причини. Но нито една от тях достатъчно уважителна, колкото въпроса какво ще направи Волен. И сега дойде моментът на Големия взрив, но той не може да бъде наблюдаван, а може да се гадае единствено по последствията. До публиката достига само това изречение:
"Получихме данни, че тук хигиената е ужасна, влязохме вътре и установихме, че хигиената наистина е ужасна и че това заведение трябва да се затвори" - това е всичко, което знаем, че Сидеров е казал.
Между другото, кратко, но пак хубаво. Изречението е много ясно и много динамично. Три логически стъпки - данни за ужасна хигиена, успешна проверка на ужасната хигиена - разбрало се е, че "хигиената е наистина ужасна" - и предложено решение на проблема - заведението трябва да се затвори.
Прокуратурата например не може да се похвали с такава последователност. Получила е данни за печатане на фалшиви банкноти - милиони долари и милиони евро - арестували са престъпниците, обаче май парите били реквизит за сватби и кръщенета. Това е притеснително - имам хиляди левове във фалшиви банкноти от монополи вкъщи. И си мислех, че мога да вляза в затвора единствено на монополи. Но вероятността да ме арестува прокуратурата изглежда е сравнима с това да хвърля три чифта последователно.
Затова обратно към Сидеров - как е възможно цялата акция да няма нито един клип? Как един човек от хората около него не се е усетил да включи камерата? Десислав Чуколов например е винаги там и на заден план, когато Сидеров говори, прави едни резки движения с главата напред и повтаря всяка фраза на Волен, да ти се набие хептен здраво в главата и после като ходиш по улицата да имаш тикове и да задаваш същите въпроси на случайни минувачи. Така беше при щурма на НАТФИЗ, така беше при заобградения журналист и "Извини се бе". Но сега никой няма да ни се извини, че не получихме клип, а само няколко постни изреченийца. Смаяните лица в "Макдоналдс", пълководците, заобиколили Сидеров; после проверката в кухнята ("Атака" сред фритюрници) - всичко това остава в мъглата на предположението и не може да се види на живо. И най-тъжното е, че незаписаното събитие стои на фона на хиляди изпържени лайвстриймове на стотици политици, открили, че камерата може да предава в реално време онова, за което никой няма време. Това не е сериозно, не е политически отговорно, и е скандал.
Автор: Райко Байчев