Човек може да не е симпатизант на ГЕРБ, но ако погледне на политиката неутрално, ще види, че премиерът все пак успя да намери някакъв отговор на протестите. По същият начин, по който помним онези от 2013-та, се сещаме и за тогавашната реакция на властта. Тя беше никаква, нула. Десет дни, сто дни, двеста дни, няма значение: властта просто продължаваше да се държи все едно недоволството не съществува и накрая катастрофира.
Това че премиерът предложи свикването на Велико народно събрание и приемането на нова конституция е общо взето - при положение, че сме го критикували хиляди пъти (числото не е метатафорично) - правилния ход. И както повечето правилни ходове - неочакван. Опозицията вече си представяше няколкото оставащи месеца до изборите така: всеки довършва по собствен начин Борисов, трупайки позитиви за себе си, пък после ще видим. Сега обаче премиерът най-малкото спечели време, а освен всичко част от предложенията му за промени в Конституцията принадлежат частично на опозицията - намаляването на народните представители на 120 е по линията на Слави Трифонов, докато реформите в съдебната власт по линията на "Демократична България".
Но с добрите неща дотук. Сега проблемите:
1) Борисов популистки определя това като "рестарт на прехода", по сходен начин, по който Гешев заяви, че прокуратурата ще ликвидира виновниците му. Поне засега подозрително се вижда как се очиства само едната половина злодеи на 90'те, за да може другата половина да се превърне в още по-мощна и окончателно триумфираща олигархия, усвоила ресурса на конкуренцията си.
2) Във Великото народно събрание няма да влязат депутати като онези от 1990 г., сред които бяха хора от цвета на нацията като Блага Димитрова. Ще влязат онези, които сме свикнали да виждаме - смесица от интелектуално безпомощни кариеристи, хора, които гледат на парламента като на бизнес, полуслучайни фикуси и пр. Институцията на Народното събрание отдавна няма престиж - какво остава за депутати от ВНС. Живеем в страна, в която председателят на Народното събрание бе наречена т.к.п. от тайнствения глас от записа и после го подкрепи и застана до него - в известен смисъл наистина доказа, че може би онзи тайнствен глас от записа е прав.
3) Фигурата на Гешев, от която пламнаха протестите и едва по-късно се насочиха към Борисов, продължава да бъде твърде неясна: какво става с него въобще и ще има ли законови инструменти своеволията на прокуратурата да могат да бъдат ограничавани и санкционирани?
4) Всъщност идеята да има 120 депутати е жесток популизъм, който хваща вниманието само защото депутатите ни се превърнаха в безсмислени фигуранти. Намаляването на представителството е голям проблем, понеже един качествен парламент се нуждае от много широк спектър от професии, които да могат да предложат различен поглед към различни проблеми.
5) Тази Нова конституция Дани Кирилов ли да я пише? Притеснени сме, понеже управлението на ГЕРБ се превърне в синоним на Човека-партия, около когото се подреждат страшно посредствени хора; в момента политиката страда не просто от липса на чест и морал, а от липса въобще на кадри и интелектуален капацитет. Има огромна заплаха в това Великото народно събрание да стане дълъг, зрелищен, но и много безсмислен кастинг, който просто да спечели онова, от което ГЕРБ се нуждае: малко повече време и малко повече одобрение. Хипотезата за неуспеха на Нов бардак със стари т.п.к. изглежда валидна.
Автор: Райко Байчев
