Ние вече веднъж водихме хроника на отегчението от друг политически сблъсък - между Цветанов и президента. И все по-вероятно изглежда да превърнем умиране от скука в дълга журналистическа поредица, в която авторът с помрачен поглед и приспано от досада съзнание проследява всеки сбълък на колоси в парламента. Този път "кръстосаха шпаги", както би се изразила обиграната в клишета вестникарска традиция, Корнелия Нинова и Вежди Рашидов.
Ето избрани извадки:
Рашидов: Вие, госпожо, ходите като парламентарна манекенка да си правите фотосесии с мъките на хората.
Нинова: Вашите нападки към тези снимки няма да измият това престъпление. От първия до последния ден ще стоя при тези хора.
Рашидов: Взех думата по повод атаките срещу ГЕРБ - създаването на компромати, внушени от някои млади леви депутати и тяхната лидерка, които облъчват обществото с клевети, мръснишки внушения, публични изцепки
Нинова: Когато се изправихме не срещу вас, а срещу системата, от която сте част – олигархично-политическата мафиотска система, сме си дали сметка какво ни чака. Няма да ни уплашите, нито ще ни спрете с подобни декларации.
Рашидов: Щях да подмина поредната ви емоция, но няма да го направя, защото вие публично заклеймихте управляващата партия ГЕРБ с думите "шайка крадци".
Нинова: Не разбирам защо се обиждате, когато цитираме един от вас и при това лицето ви - г-н Антон Тодоров. Той смята, че вие сте шайка и много хубаво ви описа.
...
Разбира се, метафоричните шайки - ГЕРБ и БСП, са две, редуват се през мандат, и двете изглеждат съставени от алкално-киселинен баланс на нещо средно между мафия, безнаказаност, корупция, обръчи от фирми и странно за иначе уж противоположната им роля благоговение пред едни и същи крупни играчи, чиито бизнес процъфтява еднакво добре и при двете партии. Материята е една, имената две, разликата нула. ГЕРБ и БСП маршируват през прехода като тъмни двойници. Различията между тях съществуват само в прекалено буквалните представи на късобойната парламентарна журналистика, свикнала да се доверява прекалено на различното местоположение на централите им. Ако човек действително би дал интелектуално превъзходство на Рашидов или Нинова в разговора им, значи е дълбоко объркан. Двамата се замярат с една и съща ла*няна пръчка, която впрочем хвърчи във въздуха още от 2014-та, когато Борисов се завърна за втори път и въдвори в системата техниката на вечното припомняне: ама аз направих това, защото БСП преди това направиха онова, което от БСП пък твърдят, че направили, защото Борисов преди това го направил. Eдна безкрайно педантична хронология на провала, при който основната разлика между политиците и хората е, че вторите са го изживели на гърба си, докато първите просто са пълнили с думи парламентарно време и банкови сметки.
В този дух - време е действително да се сбъдне слогана на Народното събрание и да стане ясно, че съединението прави, ако не силата, поне властта. Кухата игра на управление и опозиция се превърна в един безкраен копи-пейст на обвинения, който отдавна не е интересен и служи единствено за изкуствен пълнеж на сутрешен блок. И двете партии все повече приличат на изморителните задачки от вида на "Открийте 10-те разлики", в които едната каишка на кученцето в пейзажа е малко по-дълга от другата. Има и по-обещаващи начини човек да тренира ума си.
Автор: Райко Байчев
