Нашият специален коресподент, изпратен на живо да отрази Деня на размисъл, видя потресаваща картина в столицата и другите големи градове, където беше изпратен, горкия човек.
Ето какво докладва той: че при най-пестелива разходка по улиците се вижда, че заради задълбочения размисъл, почти никой не обелва дума на никого - не само за политика, а и по принцип. Безотказно разговорливи хора, немлъкващи никога и съответно неописуемо досадни, не се съгласяват да общуват дори с най-лаконична размяна на реплики. Един-единствен минувач се открехна и сподели, че се е затворил в себе си, понеже се опасява, че някой без предупреждение би могъл да превключи на политическа тема, и така да го лиши от възможността да охранява монолога в главата си от чужди внушения.
До този момент в Деня на размисъл също не е забелязан нито един човек, който да чете политическо съдържание в телефона си. За разлика от други дни, в които скролва, лайква, споделя и коментира кат' ненормален през пет минути нещо политическо в социалните мрежи, днес същият човек е минал на самолетен режим. В деня на размисъл някои се връщат към забравени традиционни занимания, които помагат за концентрацията - плетене, шиене на гоблени и гледане през шпионката за това кой минава по стълбите.
Малкото хора, все пак използващи социалните мрежи, забелязват радикална промяна там. В Деня за размисъл те не приличат на това, което са - стандартната политическа тъпотия, а на това, което бяха - друг тип стандартна тъпотия, с котки. Не е забелязан нито един човек, който да е сменил профилната си снимка със снимка в рамка на партията, за която иска да гласува, както и нито една пишман електорална единица, която да направи същото, все едно някой по принцип се интересува от нея, да не говорим пък да се интересува за кого ще гласува - не, и такива случаи не бяха забелязани.
Ключовата разпоредба да не се продава и купува алкохол в съботния ден също се спазва поголовно, видя нашият кореспондент със свито сърце. Пробвахме в поне няколко магазина да си купим алкохол, и ако самите продавачи не бяха изпаднали в интровертно настроение, щяха да ни изгонят с викове и крясъци, но сега само учтиво ни съобщиха, че в Деня за размисъл няма как да ни продадат алкохолни напитки. И ако бяхме размислили по този въпрос, щяхме да разберем.
На няколко пъти по погрешка полицията пристига пред жилищни блокове, понеже са постъпили сигнали за хора, стоящи твърде дълго с вперен през прозореца в нищото поглед и съответно заподозрени в суицидно настроение. За щастие, нищо подобно - денят за размисъл предизвиква подобно зарейване, подобна хипноза, спомагаща както за ускорението, така и за задълбочаването на мисловния процес.
В няколко парка с изненада нашият кореспондент видя десетки хора, застинали с подпряна брадичка на юмрука като в скулптурата на Роден; множеството бе толкова голямо, че кореспондентът първоначално реши, че става дума за флашмоб, за перфомативно наговаряне. Не, невярно - пак ставало дума за мощният мисловен процес, вкаменил от умствено напрежение гражданите по време на разходката.
Прогнозата е, че денят ще продължи по същия начин. Но точно в 00:01 часа в неделя, подобно на онези силно ентусиазирани за рождения ден на приятел хора, които му звънят нетърпеливо в първите секунди на празника, всички ще излязат от вцепенението и социалният кошер ще зажужи по утвърдения начин.
Това видя нашият кореспондент по Деня на размисъл и без много да му мисли, си купи тиксо - трябвало му.
Автор: Райко Байчев
