Аз съм изключително притеснен за това, което може да очаква България. С Турция трябва да се опитваме да градим възможно най-добри отношения, с цената на всички да ни вземат главите. Голямата цел, която трябва да имаме, е Турция да третира България по различен начин от всички в Европа, да не влизаме в този конфликт. Ако Турция бъде обявена за "несигурна" държава, България става първата "сигурна" държава по мигрантския път – това означава всичко, което е задържано в Европа, да се върне в България или в Гърция. Смятайте 400-500 000 от Европа, ако бъдат върнати.
Коментар на редактора
Целият първи абзац от този текст е съставен от дословни цитати на българския премиер Бойко Борисов, с които той обясни защо потъпка Върховенството на правото в България и моментално предаде човек на режим, който е ясно на всички, че е диктаторски.
В пространното си интервю пред Нова телевизия от вчера (12 август) Борисов обясни сегашната политика на България под негово ръководство основно заради географското ни положение. Нямаше как при това обяснение да не си спомня за "Стратегическа дълбочина" на бившия турски премиер и дясна ръка на турския президент Реджеп Ердоган – Ахмет Давутоглу. В този много поучителен труд за бъдещето развитие на Турция в международен аспект, Давутоглу изкарва т.нар. уравнение на мощта на една държава. То е съставено от постоянни елементи (ПоЕ) и променливи елементи (ПрЕ), а (ПОЕ + ПрЕ) са умножени по стратегически светоглед (СС), стратегическо планиране (СП) и политическа воля (ПВ).
В постоянните елементи от мощта на една държава е включено географското положение. Другите такива елементи са историята, населението и културата. Променливите елементи са икономическият потенциал, технологичният капацитет и военните способности. И тук идва въпросът – къде беше нашето стратегическо планиране, основано на стратегическия ни светоглед, за да може да подсилим икономическия си потенциал, технологичния си капацитет и военните си способности? Казано по-просто – какво трябваше да направим и не направихме, за да имаме по-силно уравнение на мощта, когато решихме да тръгнем по пътя към Запада? Трябваше да разчитаме на САЩ, на ЕС да свършат работата, която единствено ние трябва да свършим - така, както разчитахме на СССР 45 години ли?
В международната политика основен принцип е силата! Не международното право, което е пожелателно и винаги на второ място, когато стане наистина напечено. Силният го уважават, слабият го тъпчат! Това е положението по света открай време. На Балканите особено явно!
Бойко Борисов е един от политиците, ръководили България след 1989 година. Нито един от тези, да не ги щадим, пълни държавнически провали, сред които личат имената на Андрей Луканов, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Пламен Орешарски и, разбира се, Борисов, не прояви стратегическо мислене, за да бъде България по-силна икономика и по-добре защитена държава! Всеки един от тези политици гледаше на първо място собствения си интерес, без да осъзнава, че ще дойде време, когато ще трябва да сме силни – икономически, военно и технологично! За да ни има, за да не живуркаме с наведена глава и с молба сабя да не я сече.
В "Стратегическа дълбочина" Давутоглу дели държавите на тази планета на два вида – такива, които чертаят дневния си ред и такива, които се водят от начертан от друг дневен ред. За вторите бившият турски премиер пише: „ ... стават заложници на сложна и противоречива панорама, съставена от моментните отражения на начертания от другите дневен ред. Поведението им не е офанзивно и предприемчиво, а дефанзивно и безучастно. Психологически са ориентирани повече към защитни реакции като „При криза не разчитайте на мен”, отколкото към настъпателно поведение от типа „Разчитайте на мен за решение”. Тези безлични държавици им е отредено да останат незабелязани”. Звучи ли ви познато? Звучи ли ви като ежедневие? Звучи ли ви като българското ежедневие? Като вечно надупеното ни политическо, икономическо и социално ежедневие?
Борисов живее в друг свят – негов си, едноклетъчен. Според него, за да се контролира обвинен в престъпление, обезателно трябва да е в ареста. Модерни методи като електронни гривни, които и това правителство прокламира и които се ползват за мерки като „домашен арест”, за да се установи контрол от МВР, от министерството, получаващо най-много държавни пари – тези иновации, това настояще в цивилизования свят, не минават през главата и устата на Премиера-Слънце. Той знае да действа като отпреди половин век. Той изостава фатално от напредъка на света. Той няма капацитета да е офанзивен, предприемчив, да поеме ръководна роля. Той е пасивен, стои в края на масата за преговори и няма как да наложи дневния ред, който е изгоден на България. По дяволите, той няма дори план „Б” – след като сам спря „Белене” в първия си мандат, сега ще строи, защото Русия ни осъди! Като спираше „Белене”, Борисов не беше ли помислил какво може да се случи? Нямаше ли вариант какво да правим, ако загубим арбитража? Или вариантИ? Варианти, така че в дългосрочен план България да не е роб и да не си тъпче джобовете една клика, обслужавана от Втората световна война насам, включително и последните 25 години? Как да очакваме от такъв, меко казано назадничав човек като Борисов, да е способен да мисли стратегически за бъдещето?! Това е човек, който възлага проверки, освобождава и уволнява СЛЕД като белята е сторена. След дъжд – качулка, е казал народът.
И нека Борисов не плаши България как работата му може само ТОЙ да я върши. Със сигурност ТОЙ не може да я върши – доказателствата са стотици. Чакаме да станат хиляди ли? Милиони? Да продължаваме – и някой хубав ден ще се събудим под някой Полумесец - с чук до него или без чук! Стратегическият ни светоглед сега е точно такъв - избор между сърп и между чук. Има и трети вариант - и сърп, и чук.
