Германците винаги са били народ, който поема историческа отговорност и признава историческата истина. За разлика от много други. Като Турция.
Арменският геноцид е безспорен исторически факт и ако все още много държави не са го признали, е единствено заради силната международна позиция, която има Турция днес, а не защото се съмняват в истината.
Дори американският президент Барак Обама обещаваше наляво и надясно в предизборната си кампания преди да стъпи в Белия дом, че ако бъде избран, ще признае геноцида над арменците. И той беше избран. Даже беше преизбран. Но това, както и много други, се превърна в поредното лъжливо предизборно обещание, което американската президентска администрация няма ни най-малкото намерение да изпълнява.
Толкова жалки и страхливи са много други държави. Начело с България. Оставяме настрани факта, че "Атака" беше тази, която внесе на няколко пъти предложението и българският парламент да приеме резолюция, осъждаща арменския геноцид. С фактор като ДПС обаче и с традиционно безгръбначно поведение по отношение на външната ни политика, това, очаквано, не се случи никога.
Вчера Германия обаче излезе от кръга на треперещите пред Турция държави. А ситуацията изобщо не е благоприятна. С надвисналата опасност Анкара да погази договорките с ЕС, което не би изненадало никого, и да пусне стотици хиляди бежанци в Европа, Германия ходи по тънък лед. Мнозина обвиняват Меркел, че е прекалено мека с Турция и вероятно тя реши да покаже характер. А вероятно просто дойде времето една историческа истина да бъде призната. Без значение кого засяга, без значение на кого е неудобна, без значение какви ще са последствията. Разбира се, всеки подобен държавнически ход има своята роля по отношение на международния баланс на силите и сложната игра на влияние, но Германия има дълга и устойчива традиция да не се плаши от истината.
Да се плаши Турция. Защото Ердоган вероятно съзнава, че с нищо, което прави, не подобрява имиджа на страната си преди да приеме, че ще трябва да бъде обективен и малко да смири наглостта и мегаломанията си. Ако Турция не се противеше така дивашки на признаването на геноцида, тя отдавна щеше да се е оттървала от негативизма, който акумулира мощно всеки път, в който темата бъде подновена.
Тук Турция може да се поучи именно от Германия. Германците проявиха достойнство, признавайки с пълна сила и максимална откровеност зверствата на нацизма и светът им прости. Защото е ясно, че едни хора днес не могат да бъдат държани отговорни за действията на други хора преди десетилетия, преди векове. Но е акт на достойнство да признаеш, че народът, от който си част днес, някога е допуснал грешки. Такова ниво на достойнство и мъжество турците няма да развият у себе си още дълго. И затова още дълго ще стоят пред портите на Европа.
Автор: Десислава Любомирова
