Вече беше обърнато внимание в социалните мрежи на едно старо изказване от 2021 г. на Томислав Дончев, което - съвсем правдиво - описва характера на т.нар. "експертен кабинет". То гласи:
"Имаме голям блян да ни управляват експерти. Звучи много готино, страшна работа. Само че това е заблуда.
(...)
Като се получи естествена нормална парламентарна конфигурация и има потенциал за правителство, ще се състави. Всичко останало са технологии за подмяна на вота на гражданите, каквито сме виждали в годините назад. А и всякакъв тип формат експертно, програмно и не знам какво правителство, обичайно в българската история ... са завършвали зле"
Днес Дончев, чиято партия предлага "големия блян" за експертно правителство ("това е заблуда") придаде малко повече прецизност на отколешното си изказване, като заяви, че "хората не са крепост" и ролята на ГЕРБ все пак е да носи политическата отговорност за подобно експертно правителство. Тоест налага се да си представим нещо от рода на "експерти с гарант" и да предположим например, че гарантът прави нещо друго, освен само и единствено да гарантира.
Но ако подобни разминавания на тезите в политиката са норма (навремето в прословутото парче "Колега" на "Ъпсурт" се появяваше записана именно тази фраза с трескав политически апломб: "Някой трябва да поеме политическата отговорност!", на което "Ъпсурт" отговаряха твърде подобаващо и справедливо нецензурно), то Дончев прибави още нещо много любопитно.
Той заяви, че само е съветвал проф. Габровски за това кои министри да събере около себе си. И нещата станаха още по-интригуващи.
Първо, едва ли има чак такъв тревопасен електорат, който чистосърдечно да е повярвал, че Габровски, както от ГЕРБ твърдяха, "е напълно свободен". И ще си посочи автономно, независимо, самостоятелно, еднолично, центробежно-центрично с кой да се заобгради. А от ГЕРБ накрая ще получат финален и нетърпящ възражения списък, който да приемат равнодушно и да рекат "Евалата професоре, как хубаво си го измислил, то много хубаво било да имаш експерт, а не пишман разбирачи като нас".
Но този интересен политически глагол, използван от Дончев - "само го съветвах", ни кара да си представим и друга, политически некоректна хипотеза. Например проф. Габровски предлага, да кажем, Бисер Арнаудов (вие ще попитате кой е Бисер Арнаудов и аз ще ви кажа, че нямам ни най-малка представа, може и да има такъв човек в крайна сметка, да съществува и просто да не подозираме, че би се занимавал с политика, така както малко са подозирали, че самият Габровски би). Та кандидат-експерт-премиерът предлага Бисер Арнаудов, а Дончев или пък Борисов, седят отстрани, помислят-помислят, па рекат:
- Професорe-експерт, съветваме те да не е този човек. И ще те посъветваме за един друг човек. Кажи ни, професоре-експерт, приемаш ли предложението ни да е този друг човек, за който те съветваме, вместо онзи, който ти си избрал, и за който не те съветваме?
Тук можем да предположим нещо възвишено, да предположим кандидат-експерт-премиерът наистина е готово да прояви невероятна склонност към независимост и да тропне по масата. Та той тропва по масата и казва: Не приемам този съвет!
Тогава Дончев или пък Борисов прибягват към най-ключовия си съвет. Той гласи: професоре-кандидат-експерт-премиере, ти хубаво не приемаш нашия съвет, обаче ще те посъветваме да си припомниш, че ако не те бяхме предложили за премиер, щеше да си само експерт-професор, не е ли така? Затова, помисли втори път върху този наш съвет - първо да си припомним защо си тук, и второ обмисли съвета, който ти даваме за предстоящите назначения. И последно - тук вече директно влизаме в жанра на политическия трилър - съветваме те да обърнеш внимание на дулото на пистолет съвсем близо до слепоочието ти, в случай, че вече не си обърнал. Не че е задължително да има дуло, не ни разбирайте погрешно, ние никога не сме свързвали в съзнанието си ГЕРБ и мутренските времена; по-скоро става дума за нежна метафора, която да илюстрира тази толкова сложна, трилърно заплетена, случка.
След този обрат като в Сократов диалог и евтино криминале, професорът има два избора. Единият е да изкрещи Freedom! като в "Смело сърце" и да се жертва в името на свободната си воля и кой знае още какво. Другият е да каже - Тъй да бъде, господа, кот такоа ся.
Оставаме на читателят да избере по-правдоподобната развръзка, като един свободен и независим човек, а може би дори експерт по различаването на логично от нелогично.
Автор: Райко Байчев
